Ани Петрова е млада жена от врачанско село, която преди 2 години се прибира от Гърция и  купува къща на село. Там, случайно или не, животът я среща с мъжа, с когото решава да продължи живота си. Повече от година живеят заедно, като същевременно развиват и търговски бизнес.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Техните амбиции в сферата на земеделието започват от една обява за продажба на оранжерия. Ани решава, че това е шанс да сбъдне една своя мечта – да се занимава със земеделие, колкото и трудно да е това за човек, свикнал на градски живот. Със съпруга си купуват оранжерията, без да подозират, че тя ще се окаже нещо много важно в живота им.

С обявяването на мерките срещу коронавируса обаче им се налага да затворят кафенето си. Няколко дни по-късно спира работа и хранителният им магазин. Така поставят началото на своя земеделски бизнес, който на практика започва от обичта към селото, земята и шанса да сбъднат една от мечтите на Ани – да отглежда зеленчуци.

ани 3

Коронавирусът и затворените ви търговски обекти ли са причина да си направите зеленчукова оранжерия?
Взехме тази оранжерия много преди коронавируса. Надяваме се, че карантината скоро ще отпадне и ние ще продължим да работим паралелно в магазина и в оранжерията. В най-лошия сценарий тя е някакво спасение.

Кой даде идеята да купите оранжерията?

Един наш съгражданин я продаваше и една вечер просто ми хрумна да я купим. Сутринта казах на мъжа ми, че е най-добре да я вземем и да се занимаваме със земеделие. Той се съгласи, че идеята не е лоша. Получих съгласието и на майка ми, която е в Гърция и иска тази година, живот и здраве, да се прибере.

Смятате ли, че е предизвикателство жените да се занимават с този отрасъл?
Не смятам. Двете с майка ми сме свикнали да работим. Няма значение какво. Важното е човек да е упорит, да следва съветите на специалистите и да не се подава на глезотията и мързела. А полът в случая няма нищо общо с тези качества и затова съм убедена, че сме взели правилното решение за нас двете. Пък и мъжете около нас ни вярват и ще го направим заедно.

оранжерия

Какво следва за този стопански сезон за Вас?

Засега имаме направен разсад на домати, краставици и пипер. Тази година с това ще се пробваме. Купихме оранжерията в средата на януари, но тогава времето беше лошо и чак през февруари започнахме да я пренасяме. Искаше си време да я сглобим, затова тази година ще се ограничим в това. Догодина, живот и здраве, ще опитаме и с други култури.

Какви са бъдещите  Ви планове?

Не, разбира се. Ако опитът ни покаже, че решението ни е правилно догодина ще разширим. Зад тази има място за още една, а пред нея и за трета. Размерите и на другите две ще са същите, за да е естетично и красиво. Единствената разлика е, че сега вече сме готови да си ги направим сами.

Трудно ли Ви беше да се справите с обработката на земята? 

Да. Почвата беше изключително притъпкана, защото не беше обработвана от години. Все още такава е тази, която остана извън оранжерията, но ние ще се справим. 

Христо не се ли оплаква, че е натоварен с много работа? 

Не. Той също обича да обработва земята и гледа с много мерак на цялата идея. Приятелите му идват да го посещават и след няколко минути той вече ги е запалил и те се включват да помагат.

христо

Как ще се справите с липсата на работна ръка?

Майка ми ще се върне от Гърция, живот и здраве. Баща ми се премести при нас и вече помага. Така ще бъдем само ние, четиримата. В определени моменти обаче, особено през лятото, ще трябват още хора. Все още не знам дали ще можем да наемем и какви хора ще търсим да ни помагат срещу заплащане. Ще бъде трудно!

Какво бихте казали на младите хора – дали да пожертват комфорта на града и да дойдат на село, за да се занимават със земеделие?

Интересно е! Хубаво е. Засега на мен ми харесва. Че е тежко, тежко е! Да копаеш, да поливаш, да събираш реколтата, но да се пробват. Аз съм била почти 14 години в Гърция и от две години съм в България. Директно тук си дойдох - на село, а не в града. Предпочитам селото. Предпочитам земеделието, защото почти 14 години съм била в Атина - един 4-милионен град!

Смятате ли, че изборът Ви е правилен?

Интересно ми е, харесва ми. Затова и купих оранжерията. Това е възможност за мен да сбъдна мечтата си!


Сега и Ани, и Христо са категорични, че каквото и да се случва, те ще продължат да се занимават със земеделие. Когато опасността от коронавируса отмине, те отново ще отворят търговските си обекти, но няма да изоставят зеленчуците. Ако пък това не се случи скоро, те са спокойни, защото имат своята „земя на спасението” – тази в оранжерията, в която ще отглеждат освен зеленчуци и своите мечти за по-голям агро бизнес.