Ана и мъжът ѝ имат семейна ферма с 80 дойни крави в град Брезник. Може да се каже, че нежната половинка изцяло е поела ръководството на фермата, защото животните за нея са нещо много повече от бизнес.
Красавицата не се бои от физическия труд и казва, че кравите са чисти същества въпреки схващането, че животновъдството е "мръсна" работа.
За управлението на кравеферма, за предимствата на една жена и за проблемите в сектора, пред Агри.БГ разказва Анна Боянова.
През 2003 г. с кредит купихме обор в Брезник. Започнахме с 5-6 крави. Шест години двамата бяхме нонстоп там. Аз съм учила "Икономика на селското стопанство“, но не съм имала амбициите да се занимавам с това. Когато влязох при животните, както се казва, не бях виждала крава. Но впоследствие ми станаха страст, не просто работа.
Моят мъж дори не влиза във фермата, вече 6-7 години, той се грижи за нивите. Аз пък не искам вече да се занимавам с друго. Това ще бъде моят път.
С времето се оказа, че всеки от нас има предпочитания. Получи се добре, защото се допълваме в отговорностите. Имаме различни теории за отглеждането на животни и развитието на фермата.
Той е с по-традиционни разбирания, докато аз приветствам новите методи. Не знам какво ще каже той, ако го питате? (смее се) Упорита съм и си държа на моето, защото усещам, че така трябва да бъде. Може би точно женската ми същност ме прави по-интуитивна.
Дамите в селското стопанство: Десислава Гунчева
Трудно. В началото нямаше празници, рождени дни, бяхме отдадени изцяло на фермата. Нямахме работници. Сами си правехме всичко, понеже имахме и кредит за изплащане.
Когато през 2009 г. забременях и нямаше как да ходя, тогава за кратко наехме работници. Като цяло е много трудно с работната ръка. На десетия ден от раждането работниците избягаха, аз оставих детето на бабата и отидох при кравите. Сега имаме един работник, който е местен и сме много доволни от него.
Аз съм с нагласата, че когато си решил да се отдадеш на животновъдството, не можеш да стоиш отстрани и да не се включваш в процеса. Независимо че имам работник, участвам ежедневно активно в отглеждането на животните. Синът ми, който е закърмен с това, както се казва, също много ги обича.
Синът ни е на 10 години, но проявява голям усет към животните. Дъщеря ни е още мъничка – на 6 години, но също им се радва. Надявам се, синът ни да продължи семейния бизнес.
За да отглеждаш животни, трябва наистина да ги обичаш.
Дамите в селското стопанство: Татяна Пенчева
Най-тежко ми е било, когато сме имали смъртен случай на животно. Аз съм силно привързана към тях.
Да, някои са много интересни. Имаме дори Целувка, защото е с шарка на сърчице на главата.
Бих посочила като най-голям проблем изкупните цени на млякото. От 2003 г. те са едни и същи. През лятото падат на 65 стотинки, а през зимата се вдигат до 70 ст. Трябва адекватно да се оценява продукцията и да има по-голяма връзка между производители и преработваели.
Предишната мандра, с която работех, просто спря да ми плаща млякото, защото имала затруднения. Изчаквах месеци и давах мляко, но не получавах пари. Накрая се принудих да пресуша кравите. Когато започнаха да се телят и се струпа мляко, собственикът на мандрата пак се появи. Взе го и се покри.
В рамките на два дни трябваше да намеря друга мандра, на която да дам млякото. Сега нямам проблеми в това отношение, но имам поне 20 000 лв., които да получа от предишната мандра. Ето това са големи проблеми. Недопустимо е да се случват такива неща.
Маслеността на моето мляко е 4 %, плътността е висока. Няма вода, няма примеси. Чист продукт.
Нужни са и повече срещи с колегите животновъди. Да обсъждаме заедно проблемите и да търсим и изискваме тяхното решение.
Дамите в селското стопанство: Велина Иванова
През 2016 г. кандидатствах по мярка 4.1 за инвестиции в стопанствата, за да си улесня работата във фермата. Сега вече сме много добре организирани и технически осигурени. Имам лента за почистване, доилна техника и т.н. Работният процес се оптимизира.
Осигурли сме си и пасище за животните. Не разчитаме на общинските, защото сме се убедили, че отдаването им не е по адекватни и честни критерии.
Тесен ни е вече оборът, в който ги гледаме. Подготвяме ново помещение. Обмисляме да започнем сами да преработваме продукцията си.
Планираме разширение на фермата, имам много идеи, но нека първо отмине кризисният период.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Дамите в селското стопанство: Агнеса Тодорова
Дамите в селското стопанство: Петранка Василева