Продукти от Рая - буквално и преносно. Така наричат доволните клиенти млечните произведения на изкуството, които Рая Неделчева прави в своята малка мандра в село Осенец, Разградско. Животновъдството застига Рая по неволя, но днес тя не може да си представи по друг начин живота.
Какво е български производител в истинския смисъл на думата, отвъд показността и печалбата? - представяме ви рецептата на Рая.
Началото беше преди 18 години. С мъжа ми бяхме съкратени и нямахме друг избор. С четири овце сме почнали. Когато живеехме в града, имахме голяма къща, но никакви средства. Продадохме къщата, купихме си по-малко жилище и с останалите пари не можех нищо друго да „завъртя“. За ниви не ни стигнаха парите. Моят свекър ни остави тези овце и така започнахме.
Никога не бях пипала животно преди, нямала съм село, израснала съм в града. Не знаехме как се отглеждат животни, учехме се в движение и то с две малки деца. Сега вече това е нашият поминък.
200 овце от породата Асаф и Аваси, 8 крави и кози. По Наредба 26 имаме минимандра за производство. Започнахме от нулата с хладилен мобилен фургон, в който бе разположена цялата мандра. Работим в малки количества. Залагаме на качеството. Аз съм много мъничка /смее се/.
Трудно е, много е трудно. Ако започна да говоря, сигурно лошите неща ще бъдат повече от добрите. Но няма как нещо, което си създал, да го оставиш с лека ръка. В тази работа няма почивен ден. Става се по час. Когато започнем да доим всички овце, денят започва в 5 ч. След това се пускат на паша, прибират се вечерта, по тъмно отново доим.
Въпреки тежкия график и умора обаче има и наслада. Когато бях в града, ми беше вечно напрегнато и потиснато, сега между животните релаксирам. Те ме успокояват. Имам чувството, че не мога да спра с тази работа.
Вечер, когато съм изморена, си казвам – утре продавам. На сутринта се събуждам с мисълта – трябва да купя още. Много хора се отказаха, аз не мога. Децата са при нас, което също ни дава сили да продължаваме. Те ми вдъхват кураж.
Децата ни също работят във фермата. Аз може би не съм искала това за тях като родител, но така се случиха нещата и сега те активно се трудят в стопанството.
Овцете са предимно моето призвание, другите животни не са ми така на сърце. Аз се занимавам с овцете, синът и снахата – с кравите, съпругът ми отговаря за козите, а дъщеря ми работи в мандрата. Всички сме ангажирани.
Когато изкупните цени на млякото не можеха да ми покрият разходите, реших сама да го преработвам. Започнах с направата на кисело мляко. Почти всяка майка е заквасвала мляко за децата си. Продължих със сирене. А след една година на много труд, търсене на информация и усилия, ми се получи и кашкавалът.
Дъщеря ми живее с италианец и неговите родители ни показаха как се прави дългозреещото сирене Пекурино.
Дърпаният кашкавал е по сирийска рецепта. Една сирийка в Разград ми показа как се прави. Буквално се превежда „сирене на конци“. Технологията е същата като на нашия, български кашкавал, но не се меси като питка, а се върти и дърпа, за да се образуват нишките.
Аз нямам машина за производство на кашкавал. При мен всичко е ръчно. Мога да си позволя 10 кг кашкавал да замеся на ръка днес. Нямам идентични пити. Не излиза от матрица, всяко си е уникално. Така на клиента му е по-интересно.
Експериментирам. Освен класическата сирийска рецепта с черен сусам, правя дърпан кашкавал и с италиански микс подправки – риган, мащерка, червен пипер. Наскоро пробвах и с традиционна шарена сол – има уникален вкус. Експериментирала съм с лешници, с орехи. Щом нещо се прави с човешки ръце, може да се изпробват всякакви рецепти.
Моцарелата си е като български кашкавал, но на малко по-висок градус. Рикотата е препечено мляко, което се прави като крема сирене. То става като пуканки и се събира във формички. По-приятно е на вкус от изварата, няма го киселият вкус на крема-сиренето.
От шест години съм на Фермерския пазар във Варна. Хората харесаха продуктите ми и продължавам да ги радвам. Имам редовни клиенти, които очакват продукцията ми. Това ме вдъхнвява да работа. Но има тънка граница, която не бива да се преминава.
Няма да започна да бълвам количества, защото ще изгубя качеството. Едното винаги е за сметка на другото. Когато работиш малко, лимитирана серия, всичко може да бъде изпипано.
За празниците пожелавам на всички здраве. Щом сме здрави, всичко ще се оправи. Ще работим, ще празнуваме, ще бъдем щастливи. За себе си искам също само здраве, за да имам сили за останалото.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Дамите в селското стопанство: Малинка Николова
Дамите в селското стопанство: Ани Петрова
Дамите в селското стопанство: Пенка Влахова
;void(0);){kind=link}