Пенка Влахова е съсобственик на биоферма "Фиго", която се намира до мелнишкото село Хотово. Отглежда 40 дка смокини, от които проивежда плод, сладка и чай от листата. Междувременно управлява рекламна агенция и обича да практикува екстремни спортове. Смята, че както навсякъде, така и в този сектор дамите са пренебрегвани и подценявани.
Коя е Пенка Влахова?
Родена съм в София. Завърших Немската гимназия, след което учих право в Нов български университет. Не се дипломирах, защото ме грабна животът. Това беше грешка. Но цялото ми професионално развитие е в областта на рекламата. Движа собствена рекламна агенция. През 2013–2014 г. започнах земеделска дейност с помощта на майка ми и баща ми. В момента движа паралелно двата бизнеса, но искам да се освободя от рекламната дейност в близките няколко години. Имам нужда от смяна на областта на работа и ново предизвикателство – смокините. Двете не могат да вървят паралелно.
Как стигнахте до идеята да се занимавате със земеделие?
Това е детска мечта на майка ми – да отглежда плантация от смокини. Решихме, че можем да я осъществим. Особено след кризата през 2008–2009 г., когато в рекламния бранш настъпиха сериозни промени. Работата намаля. Имахме нужда да се ориентираме към нещо различно, което да ни даде нов тласък на развитие и издръжка. Така решихме да се завърнем към корените си. Роднините на майка ми са от село Хотово и откакто тя се помни, винаги са имали много смокини в двора на къщата.
Харесва ли Ви това, което правите?
Да, много е зареждащо и емоционално да видиш плода на това, което си изработил със собствени усилия и си отгледал. Хубаво е. От години насам осъзнавам, че животът, който водим, е много динамичен, изпълнен със стрес, и човек има нужда да се завърне към корените и природата, към естественото.
Какво друго Ви вдъхновява в земеделието?
За мен това е голямо предизвикателство, защото е нещо ново, различно. Досега нямам опита на поколения земеделци назад. Бабата и дядото на моята майка са гледали сусам, тютюн, мак. Но баба ми и майка ми не са се занимавали със селско стопанство. Сблъсквам се с нови неща, които ме карат да се чувствам жива и да развивам динамика. Изкарват ме от зоната ми на комфорт.
Вие лично, като жена, какви трудности срещате в тази работа?
Много са. Жените, дори в този сектор, са по-пренебрегвани. Отношението е различно на всяко едно ниво, по-пренебрежително. Нямам много опит, за да мога да коментирам, но това е общото ми впечатление.
Остава ли Ви свободно време, особено като движите два различни бизнеса?
Старая се да ми остава. Практикувам екстремни спортове, карам кайт. Това се превръща в едно непрекъснато гонене на вятъра. Обичам да карам ски, да правя трекинги в планината. Опитвам се веднъж-два пъти седмично да отделям време за такива активности.
Дамите в селското стопанство: Анна Боянова
Какви съвети бихте дали на дамите, които тепърва навлизат в земеделието?
Да не се отказват, да са по-упорити. Когато влагаш цялото си сърце и душа, нещата се получават рано или късно и си заслужават.
Какво искате да постигнете за в бъдеще в личен план?
Искам да изоставя досегашната ми дейност от реклама и да мога да се издържам с биофермата и производството на сладко и чай. Това да е основното ми занимание и да се случват нещата.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Технология увеличава 3 пъти реколтата от смокини
;void(0);){kind=link}