Старите хора казват, че черното агне е най-вкусно. Сигурно е вярно, казва с усмивка фермерът Иван Борисов и допълва:„Затова преди пролетните празници интересът към тези агнета е най-висок”. 
 
 
На пръв поглед неговото стадо от 700 овце е черно. Всъщност породата е медно-червена шуменска овца. Под лъчите на слънцето става ясно, че нюансът на вълната е с червени, кафяви, оранжеви отсенки и това дава името. Това е стара българска порода, възникнала и отглеждана само в Североизточна България, допълва Иван Борисов. Основното предназначение на автохтонните овце е за месо и мляко. При раждането агънцата са черни, с нарастването им след 3-месечна възраст вълната се обагря в типичния меден цвят. 
 
От 15 години цената на агнетата не е мръднала. Вървят по 6 лв./кг живо тегло. Дали за нас е достатъчно, това не интересува купувачите. Ако вдигнем цената, тя ще дойде много за хората”, разяснява фермерът ситуацията на пазара. В дните преди пролетните празници във фермата на Иван Борисов блеят няколкостотин агънца. „Търсене има, но става все по-трудно. Който обаче е опитал месо от тази порода, отново се връща”, пояснява стопанинът. Кошарите са разположени в гората над Аксаково. Въпреки близостта на морето и на Варна, тишината и спокойствието са осезаеми. За вкусовите качества на медночервените агнета спомага и пашата на стадото. 
 
Изкупната цена на високомасленото и вкусно овче мляко не задоволява Иван Борисов и преди няколко години той прави необходимото – изгражда мобилна мандра във фермата. В нея се преработва суровината в сирене и мляко. „Фирмите даваха около 1лев, дори по-малко през лятото, за литър овче мляко. Това беше подигравка. При кравите стигнахме до 0,45 лв./л. Решихме, че така няма как да продължава, ние сме на загуба и направихме мандрата. Сега продукцията не стига за всички, които идват при нас”, разказва още фермерът. В мандрата се преработва млякото от 700 овце и 100 крави от породата черношарено говедо и родопско говедо.  
 
Иван Борисов поставя началото на фермата си преди близо 40 години. Закупува първите си 15 овце и един кон веднага след като излиза от казармата. Отглежда ги в Аксаково, но няколко години по-късно стопанството се разраства и решава да се премести извън населеното място. Решава да закупи изоставена бадемова градина, създадена по времето на бившите ТКЗС-та. По-късно трайните насаждения са върната на наследниците на първите собственици, но така си остават занемарени. Тук Иван изгражда собствения си свят - вдига стопанските обори и необходимите пристройки, прави мандрата, облагородява пространството. 
 
Разказва, че през целия си съзнателен живот е искал да се занимава с животните. „Това е в кръвта на българина, но днес не го осъзнаваме. Ние носим любовта към животните в себе си, поне аз така се чувствам”, допълва фермерът. Колкото и да е тъжно, секторът замира. Да, държавата дава субсидии за автохтонни породи, но какво се получава – с едната ръка дава, с другата взима”, обобщава ситуацията в сектор „животновъдство” Иван Борисов.