Изминалата 2023 година е била най-тежката от последните 3 десетилетия в сектор "Плодове и зеленчуци". Такава е кратката и ясна оценка на Цветан Цеков, от Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци. 

Как фермерите да печелят повече пазари?

 

„Катаклизмите започнаха с повсеместно измръзване в цялата стана, което засегна почти всички култури, последваха продължителни дъждове и градушки. Имаше поредица от сериозни климатични предизвикателства с отрицателен знак в резултат на което над 60% - 70% от реколтата беше унищожена. В чисто пазарно отношение ситуацията на европейските пазари беше изключително нарушена заради войната в Украйна“, обобщи овощарят, който отглежда биологично ябълки, круши и вишни. Продукция, която е произведена по различни стандарти и изисквания заля Стария континент. 

„Имаме изключително сериозни сътресения на външните пазари за плодове при част от експортно ориентираните колеги. Преработвателите изпитват абсолютно същите проблеми и нормалният пазарен ритъм вече е изключително изкривен и за съжаление това ще продължи“, коментира Цеков. 

Той е припомни, че Украйна и Молдова вече са фактор на европейския пазар и няма никакво значение дали членуват в ЕС. Остава обаче огромният проблем, който ЕК допусна налагайки изисквания и норми, по които ние да работим, но да бъдат отменени за вноса от двете бивши съветски републики, посочи Цеков и добави:

„Не случайно на земеделските производители се дава т.нар. украинска помощ вече втора година и се надяваме да се получава и трета година. ЕК удължи временна рамка на помощта за Украйна до юни догодина. Това е логиката на това подпомагане - да компенсира част от всички повишени разходи за нас, както и за влошените пазарни механизми“, каза Цветан Цеков. 

Цветан Цеков: Когато не можем да реализираме продукцията си, няма компенсация, която да покрие направените разходи. Земеделският производител винаги е на загуба.

Според него се отваря неприятна перспектива за сектор "Плодове и зеленчуци", както и за сектор "Животновъдство". От една страна е липсата на работна ръка, освен това има неравнопоставеност и дискриминация по отношение на пазарната ситуация, като цяло.

От другата страна стоят проблемите с климата, който ще се влошава и има сериозен проблем с поливането, обясни Цеков

„Напояването е като функция на държавата, като част от агрохранителната верига и от хранителния суверенитет, който ние нямаме. Необходимо е политици и държавна администрация да погледнат изключително сериозно на нас като сектор, защото въпросът не е дали ще оцелеем, а кога ще бъдем приключени.

Трябва да бъде въпрос на национална политика, която към момента липсва. Буквално обричаме 80% от производителите на фалит, ако държавата не намери начин да се платят и тази година средствата по украинската помощ. Говорим за цялостна политика и трябва да намерим вътрешен механизъм, с който да гарантираме пазарите“, убеден е производителят.  

Според него в момента сме в долна точка на замръзване.

Цветан Цеков: Ако сега не успеем да запазим оцелелите производители, следващата година ще апокалиптична. 

Той категорично се противопоставя на образа на българските земеделски производители, който се създава в последно време. „Ние пазим българската земя, обработваме я, имаме уникалния шанс да работим с нея и да получаваме добавена стойност. За 30 години ни метнаха една примка на шията, която с всеки изминат ден се затяга. Ние не сме просяци – искаме да изкарваме, да работим, да произвеждаме и да получим достойна отплата за труда си“, казва още председателят на браншовата камара. 

„Ако нас ни няма – няма да има едно живо село. Само в сектор "Плодове и зеленчуци" за 30 години изчезнаха 300 000 семейни стопанства. Финансовият ресурс, който ни се отпуска е несъизмерим с ползите, които даваме на обществото“, коментира още той. 

Цветан Цеков твърди, че българският земеделец винаги е оптимист и искрено се надява 2024 година да бъде по-добра. „Дано лошото да е останало зад нас, не очакваме много добри перспективи, но поне да се оттласнем от дъното“, надява се той.