През 2023 година при черупковите плодове имаше смущаващи, но и обнадеждаващи новини. Какви са изводите и ситуацията в сектора, обобщаваме с Илиас Сарнук, председател на Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове. 

„От гледна точка на реколта годината може да се нарече лоша, добивите са наполовина”, заявява браншовият представител. По оперативни данни на агроминистерството към началото на декември се отчита спад от близо 24% в производството на орехи на годишна база. Средният добив от културата също пада с 20%.

Според Сарнук и при останалите черупкови има по-слаби резултати през 2023 г., като основните агроклиматични причина за това са лошите климатични аномалии, съчетани с липсата на достатъчно напояване. 

Георги Василев от с. Голямо Дряново добавя, че производителите в Силистра, Русе, Сливен и Хасково бяха особено засегнати от измръзвания и засушаване. Не получиха компенсации за тези загуби, а и застрахователните условия са все още неприложими.

„Откакто бяхме изключени от обвързана подкрепа през 2016 г, нашият сектор е може би единственият, който е основно пазарно ориентиран. За това свидетелства и обратната връзка от международните ни контрагенти, която е изключително позитивна на база на качеството на готовата продукция, която е произведена по утвърден стандарт.

Проблеми в сектора обаче също има – липса на структуриране на сектора, липса на контрол по веригата на доставки, огромен дял сива икономика - основно при вътрешната търговия на едро. Количествата нерегламентирана продукция, по отношение на нерегистрираните звена по веригата, които се предлагат на пазара, създават допълнителен стрес както на бизнеса, така и на фиска.

От години работим в партньорство с държавните институции за изсветляване на сектора, анализиране на потенциала и изграждане на дългосрочна стратегическа визия за развитие – с цел увеличаване на производството, а оттам - преработката и износа”, подчертава Сарнук.

Искане на сектора е и под някаква форма да се редуцира вносът от трети страни на преработена ядка.

„Ако се внася орех от САЩ, Китай, Украйна.., нека да е в черупка, а не под формата на ядка, за да могат поне преработвателите да се подпомагат, защото ако вкараме продукт с добавена стойност, губим", коментира Драгомир Гюрушев, преработвател на орехи.

"За нас изискванията за производство по отношение на безопасността на храните са все по-големи, а за вноса от трети страни такива изисквания липсват. Ако можем да структурираме сектора в посока да произвеждаме повече, ограничаването на вноса ще се случи само и ще се балансират нивата”, допълва браншовият представител.

Илиас Сарнук: При ореха се очаква до 3 години Китай да засили значително експорта си, а САЩ в момента продават на цени около себестойност, което, от една страна, е притеснително, от друга страна - винаги ще има пазар за вкусна българска ядка.

Освен проблемите, разбира се, през 2023 г. в сектора имаше и поводи за радост. Сред добрите новини при черупковите е задържането и дори повишаването на изкупните цени.

„Цената на лешника има значителен ръст, тъй като в Турция имат проблем с хоботника и работната ръка, няма достатъчно количества и големите купувачи са вдигнали цената, която се движи около 2,90 – 3,10 евро/кг лешник, произведен по спецификация. 

Международни трейдъри в Ротърдам индикират, че има огромен инвестиционен интерес за засаждане на нови площи с лешник. Това е до голяма степен на база на емоция обаче. Обикновено в лоши години се появява желанието да се засаждат нови площи и да се прилагат технологии, но когато пазарът се нормализира и особено при добра година, често темпото изостава и процесът дори се оставя на заден план”,  коментира Сарнук.

Друг важен акцент за сектора у нас през 2023 г. е продължаващите усилия на асоциацията за прилагането на ефективни политики и подкрепа, като се тръгне от събирането на обемни, изчерпателни данни за производството и преработката на ядки у нас, за което е нужно участието на ресорното министерство, ДФ „Земеделие” и Агенцията по храните. Не е забравена и темата за създаването на Национален регистър с площите с черупкови плодове в страната.

Равносметката до тук е, че черупковите са твърди – буквално и преносно и устояват на предизвикателствата през годините, а прогнозите са по-скоро положителни. Секторът продължава да се развива и да променя облика си в добър смисъл.

„Профилът на производителя се променя. Това е бавен процес. Има външни фирми, които влизат да правят нови насаждения, което е интересно и показва, че независимо, че секторът не получава това подпомагане, което други овошки получават, влизат хора с дългосрочна визия и средства заради добрите природни дадености на страната за развитието на тези култури, както и възможността за автоматизация..

При нас има много по-малко пръскания, отколкото при другите овошки. Пазарът за лешника специално е във възходяща тенденция. Това се вижда от външни нови инвеститори. Секторът определено трябва да премине през едно изчистване от стари недобри практики, но очакванията са добри. Нужна дългосрочна,съвместна работа между бранша и институциите”, обобщава на финал Илиас Сарнук.

Неговото пожелание към колегите му за 2024 г. е здраве, търпение и постоянство.