„В сектора на черупковите плодове има тенденция за модернизиране и механизиране, но все още сме изправени пред проблема със сивия сектор, както и пред нуждата за изчерпателен мониторинг на производствените площи. Тези битки не можем да ги изведем сами, нужно ни е участието на държавата”, коментира пред Агри.БГ Илиас Сарнук, председател на Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България.

Вече знаем докога ще се подават заявления за Кампания 2023 и защо СЕУ “не работи”

Стопаните в сектора имат пазарни затруднения от години заради внос от трети страни на дъмпингови цени в Европа, като в последно време от бранша идват сигнали за намаляване на обемите или дори затваряне на някои преработвателни фабрики у нас. При по-малките производители се наблюдава пък тенденция към директни продажби и затворен цикъл на производство. От друга страна, стана ясно че световни гиганти в бизнеса с шоколадови изделия имат интерес към бъдещи количества ядки, отгледани на наша земя.

Всички тези процеси засягат пазара на светло. Как обаче секторът може да се бори с негативите от сивия сектор?

„Имаме едно звено от сив сектор, минаващ през гаражи, мазета, частни дворове и т.н., които не са регистрирани в Агенцията по храните (БАБХ) и реално тя няма право да влезе на място дори да ги провери. Имахме среща скоро с БАБХ, казаха ни: "Давайте сигнали, ние ще ги проверяваме", хубаво, но ние не знаем къде точно са тези обекти, а и не е редно да се превръща в личен казус. 

Предимно при орехите е това нелегално производство. Продукцията се събира от насаждения в крайпътни и други площи, засадени още през комунистическо. Може да се приеме, че това създава основателен риск дори за човешкото здраве. 

Проблемът по борсите и пазарите е че се смесват количества – легално закупени с такива от сивия сектор. Чрез този метод минават на ден хиляди тонове по време на кампания. В определени региони например се обработват нерегламентирано по около 5 тона ядки на ден, по 10 лв., са 50 хил. лв. на ден”, обяснява браншовият представител.

Илиас Сарнук: Сивият сектор е огромен проблем и разчитаме на Агенцията по храните да вземе по-сериозни мерки в тази посока. Не винаги е уместно да се подават сигнали от наша страна, тъй като това може да доведе до излишни междуличностни конфликти.

Свободнорастящите в страната орехи ежегодно се берат и въпреки че не са на никой, е редно да има договор с конкретната институция, която стопанисва площите – Общини, Агенция „Пътна инфраструктура”... Още в началото на последния програмен период, когато орехите влязоха в обвързаното подпомагане, наред с бума от новосъздадени орехови градини, горските насаждения с културата също бяха вкарани в слоя за подпомагане. 

„По голямата част от тях са направени с цел, различна от плододаване, като дърводобив и противоерозионни практики. Когато стана ясно, че черупковите са допустими по обвързана подкрепа, огромни площи от тези насаждения се добавиха в обвързаното подпомагане , което доведе до над 150% скок в площите с културата. Реши се, че орехите отнемат прекалено много финансов ресурс и се изключиха от обвързаното подпомагане и приоритетен сектор. Оттам тези, които реално отглеждат и произвеждат, пострадаха”, припомня Илиас Сарнук. 

Затова от две години от асоциацията се опитват да извоюват в разговорите с агроминистерството инвентаризация на площите, подобно на сектор „Розопроизводство”. През това време официалните данни вече показват сериозен спад в площите. В последната агростатистика орехите у нас са към 148 500 дка, а с лешниците и бадемите секторът е общо 206 840 дка.

„Площите са в пъти повече и реално нито министерството, нито ние ще можем сами да ги обхванем. Последните ни разговори бяха да се направи комисии по региони, като има представители на областни дирекции по земеделие, на ИАСАС, на институтите по овощарство. Тази комисия ще има задачата да прецени конкретните площи за какво са пригодни – за плододаване или за бракуване. 

Имаме и доста изоставени млади насаждения от 2015 г., които бидейки орех трябва да минат през процедура по бракуване, която сама по себе си изисква ангажимент от страна на стопанина и на министерството, за да се вземе решение за бракуване на дадено насаждение”, обяснява още браншовият представител.

Основна цел на този изчерпателен мониторинг е да се постигне някакъв вид изсветляване на производството и достоверност на данните. Тогава секторът би могъл да гони следващите си цели. 

"За връщане на обвързаната подкрепа засега не може да се говори. Въпросът пред министерството беше поставен така: „Ако успеем да ограничим площите до бройката на реалните производители, можем ли да говорим отново за обвързана?” Не получихме конкретен отговор на този етап, но ако постигнем реалистични данни за производството, най-малко можем да работим в посока държавна помощ за зимни пръскания при трайните насаждения”, подчертава Сарнук.

Той все пак е оптимист за бъдещето на черупковите плодове у нас. „До 4-5 години ще минем през една буря, но вярвам, че след това секторът ще е на по-високо равнище, освен ако не станат световни катаклизми. В момента се опитваме да групираме площи в нашата асоциация и да постигнем по-добри пазарни количества”, споделя на финал Илиас Сарнук.