Наредба №12 от 23 август 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита вече стана предмет на обсъждане между бранша и институциите и създаде напрежение по време на проверките в стопанствата от началото на годината.

Извън въпроса редно ли е със задна дата да се търси отговорност на производителите на база по-късно влязъл в сила нормативен акт, в земеделския бранш преобладава  мнението, че изискванията на въпросната наредба са абсурдни, а идеалните цели непостижими по този начин. 

Както вече стана ясно, към момента е нормативно заложено земеделците да извършват задължителни лабораторни анализи от всяка култура и да поемат разходите за тях. По сметки на браншови представители , споделени с Агри.БГ, при тези условия над 100 000 проби годишно трябва да се правят от земеделците, което средно по 450 лв. (споделените суми за лабораторни анализи са в диапазон 300 – 500-600 лв., прави 45 000 000 лв., които земеделският сектор ще налее в лабораториите.

„Без това да е изискване по Европейския регламент, с който е нужно да се синхронизираме. Той просто казва, че трябва да има система на самоконтрол. Тя може да е всякаква и е по-добре да се базира на ефективни и реалистични действия. Например, ако е пръскана някаква култура повече, ако е пръскана по близо до момента на събиране на реколтата и т.н. да има някакъв минимален брой проби. Но по този начин, който съществува в настоящата наредба – проби от всички култури, всяка година - това е просто абсурд”, заявява Веселина Ралчева от Българска асоциация „Биопродукти.

В първоначалния си вид наредбата обхваща всички производители без да се отчитат отделни специфики. След работна среща в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), по настояване на бранша и на Дирекция „Биологично земеделие”, е взето решение биопроизводителите да бъдат изключени от изискванията на тази наредба, защото при тях има вече развита много по-сериозна система на контрол, отколкото е въпросният самоконтрол.

За същото се настоява и по отношение на земеделците, които са въвели Global GAP стандарта, тъй като самият той е система за контрол на качеството. 

Но дотук не се изчерпват проблемите с наредбата. А какво прави една микро или малка семейна ферма с 5 култури, която трябва да направи тези анализи, къде отива печалбата й и къде е стимулът за малкия фермер?

Здравка Смиленова, която присъства на работната среща в качеството си на представител на Национална асоциация на биологична растителна защита, торове и органични технологии, коментира пред Агри.БГ:

„Всички са наясно, че това всеобхватно изискване за контрол е нереалистично, няма как от всяка култура, партида… да се взима проба, физически е непосилно, има проблем с нетрайната продукция и чакането на проби, финансово е сериозна тежест…  Как може обаче стремежът към безопасна храна, което всички искаме, да се осъществи с реалистични подходи?

Самоконтролът според мен можем да го имаме само когато знаем, че ще имаме контрол. А това неизпълнимо условие за самоконтрол стимулира по-скоро нередни действия, в търсене на изход. Примерно даване на проби само от една част от парцела, където не е третирано с препарати. 

Затова според нас е достатъчно да се проверява на случаен принцип, като се вземат проби при самата проверка. Така фермерите ще стараят да са изрядни, няма да имат такива сериозни, а за някои и непосилни разходи и още повече – ще се насочат към употребата на щадящи препарати, които са безкарантинни и не изискват такива проби.

В крайна сметка основните акценти на Стратегическия план са плавно насочване към по-отговорно и безопасно за околната среда земеделие. Да ползваме нехимически средства, щадящи препарати, които водят до връщане на изгубения баланс, а оттам и до по-добри резултати в производството.”

За такава работеща практика преди – Агенцията по храните (БАБХ) организира проверки и тестване на продукцията – припомня и Божидар Петков, председател на Българската асоциация на производителите на малини и ягодоплодни.

„Преди 4-5 години имаше мониторингов контрол върху ягодата, черешата и още една култура. Тогава БАБХ правеше на случаен принцип проверки при тези стопанства, като пробите бяха за сметка на проверяващите. Така могат да се хванат нарушения и несъответствия с дневниците. Сега това изискване прилича повече на някакво лоби да се стимулират определени лаборатории”, заявява браншовият представител.

Това, че в наредбата остават изискванията за водене на дневници и допълнително за задължителни изследвания, се възприема от някои браншови представители като  припокриване и допълнително усложняване.

„Малините например имат беритбен период от три месеца, по време на които болестите и неприятелите не спят и може да се наложат пръскания. Ние сме длъжни да водим дневници за растителна защита и това донякъде се припокрива с новото изискване за химически анализи. Има много неясноти. Едни казват „ще правите химическа проба само за препаратите, които сте писали в дневника”, други – „да се направи пълен химически анализ”.  Остават и въпросите кой ще го прави, как ще го прави, за какъв срок…”, отбелязва още Божидар Димитров.

Така общото впечатление след работната среща по Наредба 12 е, че ще има тепърва работа в тази посока и достигане до работещ вариант. Все пак консенсус следва да се постигне и някакъв вид система да се създаде. 

В нормативния акт е заложено в сила от 01.07.2025 г. „за отразяване на проведените растителнозащитни мероприятия с ПРЗ и торене,както и за проследяване движението на ПРЗ и торове до краен потребител, се създава уеб базирана платформа, администрирана и поддържана от БАБХ, която служи и за изготвяне на статистическа информация”.

За постигането на смелите цели за проследяване на храната и гарантиране на нейната безопасност експерти смятат, че е нужно нещо много по-сериозно от наредба с твърде общ характер. Едно от предложенията е имплементирането на Европейския регламент да стане чрез закон, а не чрез наредба,и то след широко обсъждане и след като се проучи опита на другите държави членки, които вече са го въвели.