България е против сегашния вариант на готвено изменение на европейски регламент, което ще засегне етеричните масла, с риск да ги класифицира като опасни. Това обявиха в Народното събрание двама представители на служебното правителство – вицепремиерът Атанас Пеканов и земеделският министър Явор Гечев.

Изслушват Явор Гечев за кампанията по директните плащания

В отговор на депутатски питания стана ясно, че през 2022 г. е представено ново предложение на Европейската комисия за изменение на Регламент, който е част от публикуваната през 2020 г. "Стратегия за устойчивост в областта на химикалите”, която пък е едно от направленията на Зелената сделка. Целите на изменението са да се гарантира, че опасните химикали са класифицирани по един и същи начин в целия ЕС и че употребата им ще бъде контролирана.

Български евродепутати и настоящи народни представители обаче изразиха съмнение, че промяната може да доведе до приравняване на етеричните масла до химическите и петролни субстанции, което да доведе до забрана или ограничения при използването им в козметиката и хранителната индустрия. Пеканов и Гечев споделиха тези притеснения.

„Независимо от биологичния си произход етеричните масла, включително розовото масло, към настоящия момент се третират като химични вещества, регистрирани като такива в Европейската агенция по химикали и понастоящем са класифицирани в 4 класа на опасност. Новият подход евентуално наистина може да промени тази класификация”, заяви вицепремиерът.

Икономическото министерство вече е изготвило рамкова позиция по темата, координирана с Българската камара на химическата промишленост, Българската асоциация на циментовата индустрия, Българската асоциация на етерични масла, парфюмерия и козметика, Българската петролна и газова асоциация, българската асоциация за защита на растенията и Българската стопанска камара.

В нея се казва, че България изразява сериозно притеснение относно предложения подход за класифициране на веществата, съдържащи повече от една съставка в някои класове на опасности и няма да подкрепи Проекта на Регламент при липсата на решение на въпроса. 

„Ще се търси вариант за постигане на изключение по отношение на етеричните масла като на този етап обхватът на понятието "вещество с повече от една съставка" е твърде широк в така предложения регламент, което ще наложи множество допълнителни изпитвания, тестове и разходи за операторите.

Търси се оптимално решение с другите държави членки . Ключово е постигането на изключение съвместно с повече държави членки. България няма да подкрепи проекта, ако не е постигнато такова изключение”, каза още Атанас Пеканов.

Агроминистърът също наблегна, че страната ни търси съмишленици по темата в лицето на Франция, Испания, Гърция и Кипър, които също са или производители или големи потребители на етерични масла. Изготвено е и научно становище, което потвърждава, че маслото на етеричните масла не е от опасните вещества.

„Получават се различни аномалии между отделни европейски регламенти. Същите тези етерични масла са регистрирани някъде и като храни по силата на друг регламент, както и като различни други хранителни добавки. Парадокс е, че на различни храни или хранителни добавки ние трябва да слагаме стикер „опасно”, което е правен нонсенс”, коментира Гечев и акцентира:

„Всяка допълнителна проба, която ще е нужна, ще е ,първо, безсмислена и после ще натовари финансово производителите. След ковид кризата в сектора на етерични масла още се борят с проблемите, защото една година количествата не бяха продавани.”

Агроминистърът обяви и че се готви наредба за изменение на закон, което да позволи т. нар. „доброволно допълнително етикетиране”, подобно на типа френски стандарти – видове браншови такива. „Така могат да се отличават определени стандарти за розовото масло като такова без примеси”, заяви още Явор Гечев