Над 3000 малки язовира в страната да бъдат включени в системата за напояване на земеделските производители, настояват от Български фермерски съюз. 

Одобрени са условията за прилагане на ДЗЕС

Необходимо е да се направи инвентаризация, оценка на състоянието и прилежащата напоителна инфраструктура на бившите „текезесарски“ водоеми и спешно да бъдат вкарани в системата за напояване в земеделието.

„Държавата нехае за тази възможност от 15 години и затова в някои райони на страната изцяло липсва напояване“, според председателят на организацията Георги Стоянов.

Според него причините за сегашното състояние са или от неразбиране, или от това, че тези язовири се използват като частни, най-вече за водни площи пред нечии имения, за риболов или за напояване само на нивите на някой местен човек с много власт. Тези язовири ще са нужни и могат да дадат гръбнак на микронапояването в няколко хиляди села и цели райони, смята той. 

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев вече заяви, че напояването ще е приоритет, като ще се разработят необходимите документи и ще бъде създадена дирекция "Хидромелиорации" във ведомството. Всичко това ще има смисъл, ако се прави с хора, които имат съответното образование и опит, припомнят от фермерския съюз. 

Според общата Стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите, хидромелиоративният сектор на България е бил основополагащ за икономиката. 

Към 1989 година са напоявани към 12 млн. декара. Към 2000 г., държавното предприятие „Напоителни системи” ЕАД управлява 235 системи, които са проектирани да обслужват над 7 400 000 дка поливни площи. Хидромелиоративната инфраструктура включва 168 язовира и водоема с общ капацитет от 3,1 милиарда кубични метра вода, 168 напоителни помпени станции, 6 435 км открита канална мрежа и 9 269 км подземни тръбопроводни мрежи. По това време реално годните за напояване площи възлизат на 5 375 000 дка, от които по-малко от половината (2 473 000 дка) се захранват гравитачно, а останалите (2 902 000 дка) - помпено. 

Към днешна дата реално напояваните площи, обслужвани от „Напоителни системи” ЕАД, са се свили още повече до 350 000 - 500 000 дка, в зависимост от годината и валежите. Около 150 000 декара са оризищата, откъдето всъщност се генерират и основните приходи на държавното дружество. Там отива около 90% от консумацията на вода. 

Междувременно стана ясно че, Европейската организация на земеделските производители COPA - COGECA и Българският фермерски съюз искат дерогации от условността през 2023 и 2024 г. за прилагане на някои от еко-схемите и агроекологичните изисквания. както и отлагане на прилагането на националните стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС). Те са изпратили писмо до еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски, в което настояват за тези промени.