Как са разпределени средствата за държавните помощи в проектобюджета за следващата година? Това е едно от питанията, които отправя Българската аграрна камара в своя позиция, изпратена до председателя на Народното събрание Росен Желязков, премиерът - акад. Николай Денков и министрите на финансите и земеделието - Асен Василев и Кирил Вътев. 

По бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ са предвидени 450 350 000 лв. за държавни помощи, преходна национална помощ за тютюн, преходна национална помощ за животни, схеми за извънредна помощ на земеделски стопани по селскостопански пазарни механизми, средства за ДДС пазарни
мерки и национални доплащания за предходни кампании.

Според становището на камарата, от текста не става ясно как са разпределени средствата за отделните помощи в сумата от 450 350 000 лева и дали в нея са предвидени средства за помощта de minimis 2024. 

“В тази връзка бихме искали да получим информация за планираното разпределение на средствата и в случай, че не са предвидени средства за помощта de minimis за 2024 г.,БАК настоява това да се направи в допустимия размер, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г., изменен с Регламент (ЕС) 2019/316 от 21 февруари 2019 г., за прилагане на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis в селскостопанския сектор”, пише в позицията.

От камарата посочват, че е необходимо в законопроекта да се предвидят допълнителни средства общо в размер на 442 000 000 лв. за подкрепа на земеделските стопани за държавната помощ по Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна съгласно Съобщение на ЕК от 21.11.2023 г. C/2023/1188 за изменение на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна до 30.06.2024 г. и с увеличен таван за подпомагане за едно предприятие в размер на 280 000 евро и за държавната помощ за компенсиране на разходите за вода за напояване, съгласно разчетите на МЗХ изразени в становището им по проекта на Закон за Държавния бюджет за 2024 г.

По отношение на приходната страна на бюджет на Министерството на земеделието и храните за 2025 година и планирания приход в размер на 340 000 000 от
продажба на държавен поземлен фонд (ДПФ) с поименни компенсационни бонове (ПКБ), БАК изразява категоричното си несъгласие.

“Макар и да съществува законова възможност за продажба на ДПФ с ПКБ, считаме за недържавническо всяко решение на държавата като собственик да се лиши от поземлен фонд, без да има належаща и критична нужда от това, защото:

- По отношение на ДПФ. По данни на Министерство на земеделието и храните към момента ДПФ се състои от 2 200 000 дка, а сумата от 340 млн. лева ни дава
ориентир, че около 700 000 дка се предлага да бъдат продадени чрез ПКБ, което представлява сериозен дял от ДПФ. Освен това, съгласно чл. 35, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), шестдесет на сто от предложената цена в търговете за земеделски земи от държавния поземлен фонд се заплащат с ПКБ от спечелилия участник. Останалите четиридесет процента е с парични средства от цената на имота по пазарна оценка, т.е. според нас тези 340 000 000 лева ще представляват 40% и то от планирана занижена стойност на сделките, което според нас е недопустимо имайки предвид каква е стойността на сделките на пазара на земеделски земи за останалата частна собственост, извън тази на държавата. При положение, че по данни на МЗХ
приходите от дългосрочно отдаване под наем и аренда всяка година са в размер на приблизително 90 млн. лв., недалновидно и нецелесъобразно е държавата
да се лиши от дългосрочни постъпления в държавния бюджет за сметка на сума от продажба с ПКБ, която всъщност ще се равнява на приход от наем на ДПФ за
3,7 години.

- По отношение на ПКБ. Съгласно чл. 35 от ЗСПЗЗ обезщетяването на собствениците на земеделски земи, които подлежат на възстановяване по този
закон, когато собствеността не може да се възстанови по другите начини, определени със закон, се извършва с поименни компенсационни бонове.
Поименните компенсационни бонове могат да се прехвърлят без ограничения. Сделките с тях са урегулирани със Закона за компенсаторните инструменти, чийто чл. 8 гласи, че продажба на компенсаторни инструменти се извършва само на регулиран пазар на ценни книжа при условията и по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти.

Тези текстове показват, че в следствие на сделките с ПКБ, техни притежатели могат да бъдат както собственици, които са обезщетени с ПКБ по ЗСПЗЗ, но така и лица, които в последствие са закупили ПКБ,инвеститори, които не се занимават със земеделска дейност и веднъж станали собственици, те дори могат да използват закупените земеделски земи и за неземеделска дейност. Друга възможна хипотеза е ПКБ да бъдат закупени от
извънредно мащабни земеделски стопани, което може да постави в неравностойно положение земеделските производители в страната по отношение на стойността на покупко-продажбите с парични средства на частни земеделски земи между частно-правни субекти и на земите от ДПФ, закупени с ПКБ. И в двете хипотези земеделието като цяло - държавата и земеделските производители – губи”, пише в позицията. 

“Притеснителен е и субективният начин, по който се определят имотите от държавния поземлен фонд, които да бъдат предложени за продажба чрез ПКБ.
Това може да доведе до продажбата на плодородни земи, от които държавата може да печели чрез отдаването им под наем и дори да провежда политика за целенасочена подкрепа например за малките производители, животновъди, овощари, за обособяване на масиви за ползване и т.н. Лишавайки се от ДПФ,
държавата, а и земеделските производители ще бъдат лишени от възможността за изготвяне на дългосрочни политики за развитие на земеделието в България на фона на все по-засилените екологични изисквания, нарушени пазари, липсата на устойчиво напояване и на устойчиви поземлени отношения в РБ”, смятат от камарата и продължават:

“На база на гореизложеното, считаме за абсолютно недопустимо да се планира и извършва продажба на държавен поземлен фонд чрез поименни компенсационни бонове, докато не се обсъди необходимостта от законодателни промени, които да решат поставените по-горе въпроси и изразени опасения.
Не на последно място не приемаме начина, по който стана ясно намерението на Министерство на финансите относно приходите от продажба на ДПФ чрез ПКБ – не прозрачно, объркващо обществото и скрито в пакета от документи на проекта на Закон за Държавния бюджет на РБ за 2024. Такива стратегически предложения следва да бъдат широко обсъждани с цялото общество и в частност с представителите на земеделските производители, каквато е и БАК.
Считаме, че нашата позиция следва да бъде взета под внимание с необходимата сериозност и политическа отговорност от всички политици при предстоящите законови процедури за обсъждане на законопроекта.”