Анализатори за зърното: Дори парите по СЕПП да намалеят, ръст на площите ще има

Правят се различни сценарии на подпомагане след 2020 г. Някои от тях показват, че ако се запази бюджетът на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), площите с основните зърнени и маслодайни култури може да се увеличат с 3 – 5% до 2027 г., твърдят от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA).

Борси: Цените на слънчогледа отново гледат нагоре

Ръст на площите може да има дори при минимално намаляване на субсидиите по СЕПП. По-чувствително влияние върху площите обаче може да окаже Зелената сделка на ЕС, убедени са анализаторите.

По данни на Министерството на земеделието реколтата от пшеница е 4,6 млн .тона. Предвижданията на САРА са за 5,1 млн. тона. Реколтата от ечемик по текущи оценки е за 500 хил. тона.

Анализаторите прогнозират обеми от 3,4 млн. тона, а очакванията на земеделското министерство са за прибрани 2,8 млн. тона.

Оценките за производство на маслодайната култура за 2020/21 г. са за 1,6 млн. тона, което е с 17% по-малко спрямо последните 5 години. 

Производството по оценки на САРА от новата реколта е 310 хил. тона, а прогнозите на ресорното министерство са за обеми от 257 хил. тона.

Анализаторите очакват добивите в бъдеще да продължат да нарастват. Средно те се оценяват да бъдат с 8% по-високи в периода 2021 – 2025 г. спрямо последните пет години. Това увеличение ще доведе до ръст в производството до 2025 г., като прогнозите са за 6 млн. тона при пшеницата и 3,8 млн. тона при царевицата.

В средносрочна перспектива те ще бъдат по-високи от тези за последните пет години, убедени са от CAPA. Причините са растящото световно потребление и производствени разходи, както и глобалната финансова политика.

Русия предвижда да въведе квота за износ на зърно от 15 февруари 2021 г. Целта й е да изнесе за цялата пазарна година не повече от 49,5 млн. тона от общо произведените 127,5 млн. тона по данни на ИКАР.

FOB цените от Украйна към края на месец ноември забавиха темпа на повишение, но на годишна база цените на пшеница, ечемик и царевица са с 25% нагоре. Причините са несигурният пазар заради Covid-19, силното търсене от основните страни вносителки, неяснотите около реколтата в Южното полукълбо, високата парична ликвидност, изреждат анализаторите.