Анализатор: Агробизнесът има сравнителен имунитет срещу кризи

Агробизнесът е сравнително имунизиран в икономическия цикъл и в условията на икономическа криза. Ефекти, разбира се, има, но те не са така изразени като в другите сектори  на икономиката. Това каза агроанализаторът Стилиян Гребеничарски в първия по рода си АгриНар, организиран от Агри.БГ и посветен на селското стопанство, и въпросите, касаещи фермерите.

Анализатор: Вирусът ще отсее болните бизнеси

В случая, със започващата рецесия, причинена от световната пандемия от коронавирус COVID-19, за сектора има редица допълнителни благоприятстващи фактори.

КОИ СА БЛАГОПРИЯТНИТЕ ФАКТОРИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ АГРОБИЗНЕС?

На първо място е постигнатата сделка за нова формула за изчисление на цените на вносния природен газ от "Газпром", обясни анализаторът. Това означава сериозно поевтиняване на газта - с 40% към датата на подписване на споразумението, по-ниски разходи за торове, отопление и енергия. Това е много сериозен фактор за повишаване на конкурентоспособността.

ГЛЕДАЙТЕ ТУК ЦЕЛИЯ АГРИНАР "АГРОПАЗАРИТЕ И COVID-19"

>>>

>>>

ГЛЕДАЙТЕ ТУК ЦЕЛИЯ АГРИНАР "АГРОПАЗАРИТЕ И COVID-19"

Спадът в цената на петрола е следващото положително влияещо условие. От една страна, той засяга негативно цените на някои селскостопански продукти, но, от друга, дава ресурс и поле за работа на агробизнеса. Наполовина по-евтиният петрол означава по-евтини горива и други продукти, които са важна част от разходите на земеделците.

На трето място, по време на глобална криза, икономическите агенти търсят ликвидност и по-нисък риск. Обикновено в началото на такава криза се появява по-голямо търсене на долари и доларови активи. Съответно, в първите седмици на пандемията, доларът поскъпна, а еврото поевтиня. Поевтиняването на еврото е положителен фактор, защото в краткосрочен план дава конкурентоспособност на европейската селскостопанска продукция за износ на външни пазари.

Следващо благоприятно влияние идва от известния спад в цените на зърното. Това ще окаже ефект и към по-ниски цени на фуражите. По-ниските цени често означават и по-малко разходи.

Друг елемент, който е важен за бизнеса, са субсидиите. Агросекторът получава редовно своите плащания и те оказват омекотяващ ефект, дори пазарът да следва негативна тенденция. Те осигуряват базов приход за стопанствата в трудния период.

"Ако си представим глобалната икономика като една 10-етажна сграда, която гори в момента, агробизнесът се намира между първия и втория етаж на площадката и трябва да скочи. Субсидиите представляват мрежите, които пожарната опъва в такива ситуации. Туризмът и транспортът например са на 10-ия етаж", обясни Гребеничарски.

Агробизнесът е малко или много свикнал да работи в условия на криза, особено като се вземе предвид природният фактор и бързо променящата се среда. Това му дава предварителна психологическа и практическа подготовка.

КАКВИ ПРОМЕНИ ЩЕ НАСТЪПЯТ В ПОТРЕБЛЕНИЕТО?

За България ефектът от кризата върху селското стопанство, породен от ефекта върху хотелиерската и ресторантьорската индустрия, е доста сериозен. Туризмът у нас формира съществена част от икономиката, а той е сред най-силно засегнатите сектори. Този фактор за вътрешно потребление почти ще изчезне през 2020 г.

На илюстрацията: Тенденции в потреблението на агрохрани в България. Източник: Стилиян Гребеничарски

Друго, което ще засегне моделите на консумация на храни, е това, че в момента се купуват повече готови, полуготови и замразени храни. Това е вследствие от увеличените хранения вкъщи и презапасяването. Тенденцията е глобална. Презапасяването има двоен ефект - първоначално се реализира силен ръст в търсенето на трайни стоки и то генерира търсене на земеделски стоки, свързани с тяхното производство. Но когато пандемията отмине, ще се получи обратен ефект, защото едва ли всеки е успял да изконсумира натрупаните запаси.

Наблюдава се ръст и в търсенето на селскостопански продукти с високо съдържание на витамин С, Д и други, които укрепват имунитета. Има спад в потреблението на т.нар. "летни" храни, на пивоварен ечемик, който е свързан с производството на бира.

ГОРЕЩИТЕ ТЕМИ НА АГРИ.БГ

Очаква се да намалее консумацията на премиум продукти. Стандартът в България растеше с добри темпове и даде тласък за развитието на различни производства, свързани с тях, които обхващаха премиум пазар в големите градове и туристическите центрове. Когато големи маси от населението свият доходите си, това ще удари този тип индустрия.

"Такъв пример е говеждото месо. Секторът на месодайното говедовъдство се развиваше много добре в България, но очаквам той да е един от много засегнатите. И всякакъв тип премиум сирена, месни продукти, биопроизводство", смята Гребеничарски.

Интересен ефект е връщането на българи от чужбина, според анализатора. Само от началото на епидемията над 100 000 души са се върнали в страната. Завърналите се емигранти стимулират вътрешното потребление и оказват благоприятен ефект върху производството на селскостопански стоки.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Десислава Танева: Магазините нека се снабдяват от местни фермери

Производители: Работата не търпи отлагане, но несигурността остава

Какво ни казахте: Пазарите са най-важното и в кризата