Анализатор: Вирусът ще отсее болните бизнеси

Николай Вълканов е управител на "ИнтелиАгро" - компания за анализи и планиране в сферата на земеделието. Той има практически опит в обученията на фермери и като агроанализатор в Института за пазарна икономика. Основните му разработки са в областта на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и ефектите от прилагането й в България, перспективите пред отглеждането на плодове и зеленчуци, развитие на млечното говедовъдство и други.

Г-н Вълканов, какви според Вас ще са щетите върху селскостопанския сектор от кризата с коронавируса?

Много е рано да се говори за щети, но такива ще има със сигурност, както върху всички останали сектори от икономиката. През последните две седмици цените на зърнения и маслодаен комплекс на световните пазари започнаха да падат.

Зърнопроизводител: Пшеницата ще поскъпне, Китай ще попълва запасите си

Експортната цена на слънчогледово олио в Украйна – основен износител на суровината, също се понижи значително. Има притеснение за бъдещето на търговията. Разбира се това може да се промени. В момента средата е много несигурна.

Очаквате ли фалити на малки и средни земеделски стопани, както се очаква в другите сектори?

Малките и средни производители по принцип са в недобра ситуация от доста време и пред тях бъдещето никога не е било особено светло, ако не успеят да се преструктурират. Дали кризата ще ускори тези процеси, е рано да се каже. Всички се надяваме, че блокадата ще бъде само около месец. Но ако продължи неопределно време тези, които имат резерви, ще издържат, а другите - няма.

Има ли нещо, което стопаните могат да направят в тази ситуация, за да намалят щетите?

Моето наблюдение е, че много производители в сектора нямат ясна представа за това, което влиза, и това, което излиза от стопанството като финансови потоци. Първото, което трябва да направи всеки един от тях, е да си постави финансите в ред и да види какви са паричните му потоци и активите, да направи една ясна оценка на финансовото състояние.

Веднъж като е наясно с това, следва да направи оценка какви ресурси може да задели като буфер за защита, откъде може да отреже, какви спирачки да постави на бизнеса в средносрочен план.

Трябва много по-сериозно да се гледа на финансите в стопанството. Да се правят и планове при различни сценарии - базов сценарий, по-критичен сценарий, при който цените и търговията падат, и да се види при кой от тях стопанството ще бъде устойчиво.

Какво може да направи държавата, за да подкрепи фермерите в тази тежка ситуация?

Фермерите са по-облагодетелстван сектор от всички останали, защото получават субсидии. Така или иначе държавата планира мерки за облекчаване на всички сектори в икономиката, към които ще спадне и селското стопанство. Не бива да се спекулира с това, че някой е по-чувствителен или по-уязвим, защото това би било безотговорно.

Трябва да се преосмислят като цяло мерките, които се взимат, и да се мисли за по-добри, които не водят до толкова голямо ограничение на бизнеса. На този етап е достатъчно отлагане на плащането на осигуровки и данъци.

Всеки нормален и стабилен бизнес би следвало да има ресурс да оцелее един-два месеца минимум при всякакви ситуации. Ако не може да направи това, то не е никакъв бизнес. Сега е времето да се отсеят онези, които са болни и умиращи и без коронавирус.

Какъв съвет ще дадете на фермерите?

Хората трябва да се стараят да си вършат работата, дори в тази ситуация, без да се паникьосват излишно. Страхът и паниката са много по-големи вредители. Кризата с коронавируса ще мине и ще замине, но от начина, по който ние се справим в следващите един-два месеца, като хора и като бизнес, ще зависи бъдещето на страната.

Цялата икономика в България е изправена пред огромна криза и това е огромна отговорност, за която трябва да се мисли. Не може само да се налагат забрани. Защото, ако нямаме икономика, какво сме спасили всъщност?!

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Заявления за държавни помощи – вече и по електронната поща

ДФЗ: Директните плащания по Кампания 2019 ще вървят по график

Криза: Ще отпадне ли държавната помощ за свиневъдите?