Различна, трудна, пълна с предизвикателства – това са само част от определенията, с които земеделските стопани изпращат стопанската година. Тя донесе природни изпитания под формата на продължителна суша, изпепелени полета, срив в реколтата от пролетни култури. По-сериозният проблем се оказаха други фактори, сред които високата себестойност на произведеното зърно, гарнирано с липса на търговия или в най-добрия случай – ниска цена. 

Добиви и суша

Жътвата на пшеница през юли приключи със сравнително добри резултати. По данни на Министерството на земеделието и храните в страната са реколтирани средно по 548 кг/дка, което е с 25 кг повече в сравнение с 2022 г. В Житницата на България прибирането на реколтата също завършва с по-ниски резултати. В Добруджа стопаните ожънаха от 1 140 000 дка средно 562 кг/дка, като през лятото 2022 г. добивите са били с 80 кг повече от декар.

Оказва се, че картината в различните стопанства на Североизток е твърде пъстра. Най-високи са резултатите в общините Добричка, Тервел и Балчик, в които съответно са реколтирани по 670 кг/дка, 640 кг/дка и 600 кг/дка. По-малко зърно са ожънали фермерите от общините Каварна, Ген.Тошево и Шабла, в които добивите са средно по 504 кг/дка, 490 кг/дка и 450 кг/дка. 

При ечемика резултатите са много по-добри, но площите с тази култура стават все по-малко. Общото количество ечемичено зърно в страната възлиза на близо 625 000 тона при среден добив от 535 кг/дка.

В цялата страна площите с ечемик възлизат една на 117 000 хектара. 
Тежката суша през летните месеци сериозно редуцира добивите от пролетни култури. В Добруджа имаше общини, в които вече месеци няма капка дъжд. Това донесе средно по 170 кг/дка слънчоглед и 313 кг/дка царевица в Добруджа.

Проблемите са започнали още от сухата зима през 2022/2023 г., посочва Илия Проданов и уточнява, че засушаването много сериозно е обхванало цяла Южна България, Северозападна  и Североизточна България. 

Равносметка

Още с финала на бялата жътва станаха ясни и сметките.

През изминалата стопанска година фермерите направиха огромни производствени разходи - в декар пшеница бяха вложени от 180 до 220 лв., дори повече в зависимост от приложената технология. И ето калкулациите -  при пшеница от 400 лв./тон и среден добив от 500 кг/дка уравнението показва приходи от 200 лв., т.е. точно колкото са и разходите. 

Много от земеделските стопани още през юли бяха наясно, че са на ръба на оцеляването, тъй като „висят“ със задължения към фирми-доставчици на семена, продукти за растителна защита, торове. През последните години е честа практика да се теглят и кредити за изплащане на ренти към собствениците на земя. Заплахата от фалити е съвсем реална.

„Всяко едно правителство и всяка една политическа власт трябва да е наясно, че земеделският сектор е нещо, което е важно от една страна за националната сигурност, от друга страна за финансите, които влизат в бюджета, от трета страна за осигуряването на работа по малките населени места“, заяви за Агри.БГ Илия Проданов, председател на УС на НАЗ. 

Пазари и внос

Невъзможността за продажба на зърното от прибраната реколта изостри напрежението в сектор „Земеделие“ у нас. Това стана повод Асоциацията на българските зърнопроизводители – 2006 от Генерал Тошево да излязат с Декларация, в която да обобщят проблемите. По думите на стопаните вносът на зърно от Украйна продължава независимо от подписания след протестите на производителите меморандум.

„В момента е много трудно да се говори за реализация на продукция. Този безмитен внос от Украйна продължава, само че като стока от Румъния. Това убива нашия сектор“, коментира ситуацията Коста Костов, председател на УС на асоциацията. Той посочи, че камионите стоят по българо-румънската граница, опашката с товарни автомобили се извива километри след граничния пункт.

„Картината е същата както преди протестите“, допълва Костов. Тогава камиони с украинска и молдовска регистрация стояха на опашки, за да разтоварят по-евтиния слънчоглед у нас. Сега стоката от същите тези превозни средства се прехвърля на други с румънска регистрация и така у нас влиза със щемпел от ЕС.

Новата реколта

Въпреки всички трудности, земеделските стопани не изоставят преките си дейности на полето. Пшеницата е заложена, а към момента и природата се оказа милостива и след средата на ноември изпрати дългоочакваните валежи. Това помогна на посевите да поникнат дружно, да се подредят и да наваксат закъснението в развитието си.

Фермерите са категорични, че периодичните дъждове помагат и за натрупване на ценна зимна влага, която да помогне и на бъдещата реколта от пролетни култури. В Житницата на страната стопаните очакват зърнена ректолта от над 1 млн.200 хил.дка, а през пролетта ще засеят още общо 1 млн.700 хил.дка с царевица и слънчоглед.