За овцевъдите 2019 г. бе белязана от нови инвестиционни мерки специално за тях. Те бяха отворени по настояване на бранша с идеята да помогне на фермерите да затворят цикъла на производство. От друга страна обаче, остава проблемът с ниските изкупни цени на млякото, подбиващите цени на агнешкото от Македония, липсата на механизация в стопанствата. 

Годишната среща на НОКА: Стопани питат, експерти отговарят

Според Янка Попова – съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), равносметката за изминаващата година не е толкова добра.

„За два програмни периода – от 2007 г. досега, в селското стопанство са влезли почти 30 млрд. лв. И в контекста на тези милиарди къде се намираме ние – овцевъдство и козевъдство? Намираме се там, че все още към днешна дата 90% от нас доят ръчно. Това означава, че пари и финансирания за развитие реално в сектора не са влезли в такава степен, че да ни помогнат да достигнем някаква устойчивост и да се развиваме“, негодува младата дама.

Идва 2020 г., която е последната година от настоящия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП). Попитахме другия съпредседател на НОКА – Симеон Караколев, какво не успяхме да свършим за тези 7 години.

„Едно от тях е, че трябваше да положим повече усилия в развитието на групите и организациите на производители в сектор животновъдство, в развитието на колективните инвестиции. Мисля, че това ще бъдат неща, които ще се компенсират в новия програмен период, дори в предстоящия прием по мярка 4.1. Не на последно място е прекалената бюрократщина и проверки“, коментира Караколев.

Той оценява последните две години като нелеки за фермерите, когато става дума за цени. 

„Но пък тази година имаме малко повече сбъднати желания. Имаме две работещи инвестиционни схеми и се надявам третата да заработи в най-скоро време. Имаме стартиране на групи и организации на производители, специално в овцевъдството. Надявам се, че до края на годината ще имаме вече разписани няколко одобрени проекта по мярка 4.2 за групи и организации на производители“, оптимист е Караколев. 

От тази година фермерите трябваше да се нагодят към новите изисквания за обвързана подкрепа, но много от тях срещнаха трудности.

„Тази година създадохме и алтернативен вариант за доказване, включвайки реализация на месо. Това беше необходимо за нас, за да не бъдем твърде зависими от преработвателите. Но като за първа година на прилагане на схемата, естествено, изскочиха отново проблеми. Комуникираме ги сега с Министерството на земеделието и се надяваме по някакъв начин да бъдат решени“, обясни Янка Попова.

Тя потвърждава, че на дневен ред продължава да стои въпросът с ниските изкупни цени на млякото.

„Според нас спекулата е наистина голяма. Притиснати сме от страна на преработвателите, защото изкупната цена от миналата година държи нива от 1–1,20 лв. Това са безкрайно ниски цени, ние себестойност с тях не можем да покрием“, жалва се дамата. 

Симеон Караколев все пак вижда лъч надежда.

„Обнадеждаващо в аванс е, че почти няма налични количества в голяма част от преработвателните предприятия на овче сирене. Това, което миналата година се изтъкваше като довод за ниските цени на млякото, бяха пълните складове с нереализирана продукция. Такава в момента няма“, категоричен е съпредседателят на НОКА.

Караколев припомни, че наближава Великден и отново се очакват сътресения на пазара заради македонското агнешко, което тази година остави едни 10 хиляди агнета нереализирани.

„Затова алармираме още от сега. Да се вземат мерки за този внос, макар бил той и регламентиран по предприсъединителен договор с Македония на ЕС. На този етап това е в пряк ущърб на българския производител. Трябва да има строг контрол по идентификацията на агнешко месо“, настоява Караколев.

Той алармира, че родното овцевъдство в момента е на системи. 

„Може да се изливат много средства, но те не лекуват бранша. Те просто го поддържат жив. За да се стигне до истинско излекуване на бранша, трябва да се променят много неща в директните плащания, инвестиционните мерки. Ние искаме да има баланс в подпомагането. Да се подпомага там, където наистина има нужда, а не където има силно лоби. Надявам се, че ще бъдем чути, защото в противен случай угрозата да фалират ферми е на преден план“, опасява се Караколев.

Ето какво пожелаха на животновъдите двамата съпредседатели на НОКА в навечерието на новата година.

„Да си пожелаем възможност да успяваме да работим и да се развиваме. Да имаме тази доходност, която да ни позволи, от една страна, да постигнем устойчивост, а от друга, да развиваме това производство, защото към днешна дата сме на едно примитивно ниво“, каза Янка Попова.

„За голяма част от фермерите да отглеждаш животни е начин на живот. Нека да продължават да бъдат себе си. Да бъдат трудолюбиви, постоянни и да се стремят към развитие. Това са няколко неща, които, вплетени заедно, биха дали някакъв импулс на цялото животновъдство в България“, заключава Симеон Караколев.