През годините селското стопанство преминава през ред преломни моменти, в резултат на които продуктивността на нивите се увеличава няколко пъти, появяват се нови култури, селскостопански инвентар и техника.

25 000 души вече се изказаха за бъдещето на селското стопанство на ЕС

Някои от откритията се приписват на цели народи. Така шумерите са изобретили колелото и браната за разрохване на почвата. В други случаи кампании, като Monsanto, през 1996 г. създават трансгенната соя.

Има обаче изобретения, зад чието авторство стои само един човек. Става дума за агрономи, инженери и учени. Без тях трудно бихме си представили съвременния селскостопански бизнес.

1. Норман Борлауг – бащата на зелената революция

Зелената революция започва през 1940 г., когато мексиканският президент се обръща за помощ към фонда Рокфелер. Той иска да намери решение на проблеми с реколтата в страната.



Фондът на свой ред се допитва до група агрономи, сред които и Борлауг. Ученият бил в Мексико от 12 години и се занимавал с кръстосване на местна пшеница със сортове-джуджета от Япония. Като резултат получил високоефективни и устойчиви сортове. Благодарение на въвеждането на новите сортове пшеница, през 50-те години на 20 в. Мексико успява да си осигури необходимите обеми зърно и дори експортира.

След този успех Борлауг започва да получава покани от Пакистан и Индия. Филипински учени, вдъхновени от мексиканския пример, успяват да създадат високопродуктивен сорт ориз.

След това агрономът започва да разработва програми за повишаване на реколтата, които изисквали използването на селскостопанска техника, торове и пестициди. По този начин Норман Борлауг създава съвременния начин за управление на ферма.



Програмите на Борлауг били критикувани от страна на еколози, тъй като се използвали пестициди и торове. Те обаче били в основата на по-високите реколти и съответно спасили някои страни от глад.

За своите постижения като агроном Норман Борлауг получава Нобелова награда за мир през 1970 г.

2. Франц Ахард — химикът който започва да произвежда захар от цвекло

През 1747 г. Андреас Марграф с помощта на микроскоп открива кристалите на захарта в тънки резени цвекло. Ученият успява да установи, че съдържанието на захар в кореноплодното растение е 1,3%.



Източник: pixabay.com

Започвайки през 1786 г., ученикът му Франц Ахард възобновява изследването на захарта в цвеклото. В продължение на 10 години той се опитва да създаде нова култура. Успява и през 1801 година създава фабрика, в която произвежда захар. Година по-късно получава първата реколта чисто бял продукт, съдържащ 5-7% захар.

Английските търговци, които търгували със захарна тръстика от Новия свят, предлагат на Ахард огромна за онова време сума от 200 000 талера, за да обяви, че експериментът му е неуспешен.

Ученият отхвърля предложението. Днес захарното цвекло е познато в цял свят и се използва като основен източник на захар след тръстиката.

В съвременните сортове цвекло съдържанието на захар е над 20%.

3. Юстус фон Либих — първооткривателят на минералните торове

През 1859 г. Юстус фон Либих публикува книга,в която разказва своята теория за минералното хранене на растенията. Той доказва, че благодарение на внасянето на торове може да се повиши плодородието на почвата.



Наблюдавайки растежа на растенията в питателна среда, той се убеждава, че най-голямо влияние върху растежа и продуктивността на растенията оказват калият, азотът и фосфорът.

По това време малцина се отнасят с нужното уважение към резултатите от експериментите на Либих. Фермерите не искали да влагат в почвата фосфор и други елементи. Ученият се опитвал да им обясни ефективността от минералните торове, но индустрията не се вслушвала в думите му.

Едва след няколко десетилетия те започват да се използват активно.

4. Азотните торове на Фриц Габер

По време на работата си в университета Карлсруе Фриц Габер заедно с колегата си Карл Бош успява да синтезира амоняк от водород и атмосферен азот. За това откритие той получава Нобелова награда за химия през 1918 г.



Процесът Габер-Бош позволява да се генерира производство на азотни торове, независимо от месторождението на нитрата на натрия, който основно се добивал в Чили. По този начин торовете стават по-достъпни и фермерите не се налага да плащат скъпо за тях.

По-евтините торове позволяват да се повиши реколтата и да се предотврати проблема с липсата на хранителни продукти, поради бързонарастващото население на планетата в началото на 20 в.

Габер е популярен и като „бащата на химическото оръжие“, което активно се използва през Първата световна война.

5. Сайръс Маккормик — изобретателят на жътварката

Бащата на Маккормик в продължение на 28 години се опитвал да създаде вършачка, теглена от коне. Усилията му обаче не се увенчават с успех. Той предава чертежите си в наследство на своя син.



На свой ред Сайръс разработва първата вършачка само половин година, след като чертежите попадат в ръцете му. През 1831 г. той започва полеви изпитания на своето изобретение, а три години по-късно го патентова.

До 184 г. вършачката не се радва на търсене. Маккормик успява да продаде едва 100 броя. Но след като се премества в Чикаго и прилага активна маркетингова политика, компанията му се превръща в един от най-големите производители на селскостопанска техника в САЩ.

Тайното оръжие в рекламната капания на Маккормик били листовките. В тях той описвал принципа на работа на вършачката, нейните преимущества, данни от полеви изпитания и отзиви на фермери.

6. Джон Дир — създателят на стоманения плуг

Преди да стане основател на една от най-големите съвременни компании, занимаващи се с производството на селскостопанска техника, Джон Дир е бил ковач. По време на своята работа той често си служел с игли и спици, които точел с помощта на пясък.



Дир забелязал, че чугунените плугове, които тогава масово се използвали от фермерите, не са ефикасни при тежки почви. Тогава се сетил за спиците и стигнал до заключението, че добре полираната стомана с правилна форма може да се справи по-добре със задачата.

През 1837 г. той разработва своя първи плуг от лята стомана за търговски цели. До 1841 г. вече пуска на пазара ежегодишно по 75-100 плуга.

7. Джетро Тъл — автор на първата редосеялка

Идеята за редосеялката се заражда в ума на изобретателя, когато наблюдава свирене на орган. Тъл забелязал, че при натискането на клавиш се отваря клапан и инструментът издава определена нота.



След това Джетро Тъл пристъпва към създаването на собствена машина, която нарича редосеялка. Става дума за кутия със семена, от която към земята се спускат няколко тръбички. При влаченето на сеялката семената се спускат надолу по тръбичките. Така се засяват в земята в равни редове.

Джетро Тъл представя своето изобретение през 1701 г. То обаче не впечатлява особено фермерите. Изобретателят описва в своя
трактат принципа на действие на редосеялката, необходимата широчина между редовете и честотата на разрохване на почвата.

Той бил против използването на органични торове. Смятал, че земята съдържа всички необходими хранителни елементи, а за повишаването на реколтата е необходимо само постоянно да се разрохва почвата.

8. Никола Апер — човекът, измислил консервацията

През 1795 г. френската армия предлага награда от 12 000 франка за изобретяването на нов ефективен начин за съхраняване на хранителни продукти. В продължение на 10 години бившият сладкар Никола Апер се опитва да грабне солидната сума. През 1804 година открива консервирането.



Източник: pixabay.com

След 5 години представя своя метод пред специална комисия. Опитите му доказали, че в продължение на 8 месеца може успешно да се съхранят: месо в сос, бульон, мляко, зелен грах, бобови култури, вишни и кайсии.

През 1810 г. Апер пуска книга, посветена на консервацията. Освен това получава така желаната награда от 12 000 франка лично от
Наполеон Бонапарт.

Методът на дългогодишния сладкар е прост. Необходимо е да сложите продуктите в тенекиена кутия. Херметически да я затворите и да я кипнете в солена вода в продължение на 30 минути до 4 часа. Времето се определя в зависимост от продукта, който консервирате.

Откритието на Апер бързо се разпространява из цяла Европа и до ден-днешен е претърпяло ред усъвършенствания.

9. "Майката на морето" - Катлин Мери Дрю Бейкър

Така наричат в Япония англичанката Катлин Мери Дрю Бейкър, благодарение на която посевите нори, основен компонент при правенето на суши, станали стабилни и продуктивни. Тя никога не е била в Япония, но в нейна чест през 1963 г. е открит паметник в храма Сумиеши.



Източник: pixabay.com

На 14 април всяка година в страната честват откритието й.

Бейкър главно изучавала червените водорасли и повечето от 47-те й научни работи са посветени на тази тема. През 1949 г. англичанката публикува изследване, в което доказва, че в репродукцията на водораслите нори едно от ключовите места заемат черупките на мидите.

В естествена среда зрелите водорасли отделят през пролетта мъжки и женски клетки. Те се обединяват, за да създадат спори, които след това се заселват в черупките на стридите и растат там през летните месеци. През това време е необходимо да се поддържа определена температура на водата и интензивност на осветяването на раковините.

През 1953 г. Фусао Ота и други японски биолози разработват нова методика за сеене на нори на базата на изследванията на „майката на морето“. Като резултат реколтата от водорасли нараства неколкократно.

10. Кикунае Икеда — създателят на първата хранителна добавка

През 1907 г. Икеда забелязва, че ястията с водорасли комбу, имат характерен вкус, който се отличава от традиционното деление – солено, сладко, кисело и горчиво. Този пети, „месен“ вкус, Икена назовава умами и установява, че възниква в резултат на наличието на глутаминова киселина във водораслите.



Източник: pixabay.com

През 1908 г. ученият изолира натриев глутамат от водорасли и установява връзка между него и засилващото вкуса действие на комбу.

На следващата година Кикунае Икеда се сдобива с патент за производството на натриев глутамат, който започва да се продава в Япония под названието „адзи-но-мото“ (коренът на вкуса).

В момента натривият глутамат е една от най-популярните хранителни добавки в света. Тя широко се използва в производството на колбаси, концентрирани супи и други продукти.

11. Момофуку Андо — човекът, благодаря на който можем да приготвим спагети за броени минути

Идеята за спагетите за бързо приготвяне се заражда у Момофуку Андо след като вижда опашки от хора, чакащи за храна, след поражението на Япония по време на Втората световна война.



По думите на Андо с продукта си той искал да избави японците от чакането на опашка и да направи спагетите достъпни за всеки.

Първите спагети за бързо приготвяне се появяват на 25 август 1958 г. Те имат вкус на пиле. Останалите аромати се появяват по-късно.

През 1971 г. Андо решава да опакова спагетите в специални пластмасови контейнери. Оттогава насетне дори не е необходимо да използвате допълнителни съдове, за да си направите обяд.

През 2005 г. японецът създава спагети за бързо приготвяне във вакуумна опаковка. Тя е създадена специално за астронавти.

През 2000 г. тези спагетите на Андо бяха обявени от японците за най-важното японско изобретение на 20 в.