Няма разход, който да не се е повишил. В същото време цената на гроздето си стои приблизително същата. Тя е средно между 60-80 ст./кг, като на места достига 1 лв./кг. Но ние сме продавали грозде по 1 лв. още през 2000 г., а сега сме 2022 г., нали – попита пред камерата на Агри.БГ реторично лозарят Михаил Койчев, докато протестираше със свои колеги на 7 ноември в София. 

Производители: Получаваме на час по лъжичка, което не ни устройва

Пред сградата на Министерството на земеделието се бяха събрали производители на грозде от цяла България. Имаше хора от Плевен, Русе, Свищов, Враца, Монтана, Пловдив, Хасково – от различни краища на страната, но с еднакви проблеми.

„Проблемите започват още със създаването на лозето и продължават с години – недостатъчно финансиране, липса на визия за развитие на отрасъла, безхаберия в държавните органи по отношение на нашите проблеми. Трудна е комуникацията с държавата. Влизаме в Министерството с проблеми и излизаме с обещания, накрая ситуацията е същата“, казва Койчев, който е и член на УС на Национално сдружение на българските лозари.

На въпроса дали лозаро-винарите виждат светлина в тунела, неговият колега Свилен Георгиев отговори утвърдително.

„Ако не виждахме, нямаше да сме тук и да се борим. Лозарството не е професия, а призвание. Браншът е свит над 4 пъти за последните 30 години и продължава да се свива всяка следваща година“, изчислява лозарят от Хасковско.

Михайл Койчев: Голям проблем е неконтролируемият внос на грозде и  вино. Една голяма част от българското вино се прави не от българско грозде, което никъде не се споменава. 

Според министър Явор Гечев проблемът в сектора се дължи не на недостатъчното субсидии, а на липсата на пазар и политика. Производителите, от своя страна, не изключват едното от другото.

„При всички случаи субсидиите са проблем. Тази година получаваме извънредна, макар и минимална помощ, но не знаем какво ще се случи догодина. Хората са обезнадеждени от това, че няма перспектива и предвидимост. Ние имаме трайни насаждения и трябва да мислим за 20 години напред“, обяснява Койчев.

Свилен Георгиев също смята, че субсидиите са проблем, защото не са равни за всички страни членки и българските производители не са конкурентни на европейския свободен пазар. Липсва и политика за развитие на сектора, както и пазар. 

„Българското вино от топ 5 преди 35 години в момента е извън класацията. Една Грузия произвежда повече вино от нас! За да се вдигне секторът на крака, трябва да има по-голям контрол върху вината, които излизат от българските винопроизводители по отношение на качество и произход на гроздето. Нужни са още контрол на вноса и добра маркетингова политика за виното, защото, ако има пазар за виното, ще има и пазар за гроздето“, смята младият лозар.