Малка част от производителите застраховат своята продукция. Сред причините е и това, че много от тях са се „опарили“, коментира пред БНР зърнопроизводителят Борислав Петков.

Как го правят: Почвено плодородие с трева за футболни терени

В контекста на голямата суша през изминалата година отново се възроди темата за стабилност на фермерите чрез застраховане не просто на продукцията, а на техните доходи. Според Петков застраховането в земеделието у нас е изключително слабо развито и "при констатиране на щета се правят всевъзможни неща да не бъде изплатено обезщетение". Затова по-доброто решение е да се почерпи чужд опит и да се прилага по-ефективно застраховане – това на доходите на самия производител.

„Пионери в застраховането на доходите на земеделските производители са САЩ. Това дава възможност за планиране в бъдещето“, поясни Борислав Петков и добави:

В страните, в които има този вид застраховка, държавата е основен партньор и участва в този процес. Тук виждаме, че такава воля няма.

По думите му проблем това да се приложи у нас е и фактът, че застрахователите в България не са достатъчно гъвкави и не могат да поемат този риск. Зърнопроизводителят обръща внимание и на мерките за справяне със сушата. 

„В последните 30 години само говорим за хидромелиорация, някакви средства се разпределят и в крайна сметка от началото на прехода нито един лев не е даден за нейното изграждане. Всичко онова, което беше създадено като такова, е разрушено”, категоричен е Борислав Петков.

Относно заложените в Националния план за възстановяване 400 милиона лева за целта Петков пояснява, че на никого не е ясно „как, за кого, за какво ще бъдат дадени“. 

На финала зърнопроизводителят определи 2021 г. като жизненоважна за земеделието в следващите седем години. Според него се толерират „определени практики, които правят лош имидж на България".