Безпаричието и сложните механизми за финансиране с държавни и европейски средства са принудили фермерите да бъдат особено изобретателни при модернизирането на своите стопанства.  Парите на Европа са толкова достъпни, че вече не остана нищо за модрнизиране, шегуват се стопаните, бъркайки в празните си джобове.  И докато служителите на земеделксите институции чинно спазват буквата на закона и така бавят с месеци и години нужните пари за модернизиране, животновъдите дерат гърла да викат неволята.

Според документите, които страната ни е подписвала, има срок до края на 2011 г. стопанствата да се модернизират и да покрият хигиенните изисквания на европейците. Ако това не се случи – на гибел са обречени десетки хиляди ферми, тъй като тяхната продукция няма да може да бъде реализирана, което ще ги принуди да затворят. Отскоро се говори, че страната ни ще поиска нов дерогационен период от още две години, но не е ясно дали запитване е пратено в Брюксел.

Така назидателният пример с Белчо и Сивушка наистина скоро ще бъде мит за българското земеделие и в частност животновъдството, защото стопаните и стадата им се топят с всеки измал ден. 

Този, който повика неволята, но и не я дочака, а вместо това запретна ръкави, е собственикът на кравеферма в Горнооряховското село Правда – Ради Бъчваров. „Животновъдството не е приоритет. Не ми харесва лихвеният процент, на който могат да се взимат кредит“ са първите му думи, с които ни посреща в обора.

Животновъдът от години хвърля усилия да модернизира фермата си за да премине в по-горна категория. Веднъж печели битката с бюрокрацията, веднъж я губи, но вече е на финалната права, тъй като до дни се очаква да си получи документите за Първа категория. Той ще бъде европейски фермер, с европейски обор, с европейски крави и европейско мляко. Само че и едно евро не е взел от европейските програми. Взел е нерви и стрес и кахъри от „европейската“ ни администрация.

Преди време Ради Бъчваров започнал да прави проект по Програмата за развитие на селските райони. Ходил по земеделските дирекции, информирал се, чел наредби и закони, търсил съвети и подготвил проект.

„В крайна сметка не го подадох, защото ми се видя, че процедурата е доста тромава – аз първоначално да финансирам  целия проект със средства от банка, която на мен ми иска минимум 12-13%  лихва и след това да попадна в ръцете на някой държавен служител и да му доказвам, че правилно съм направил инвестицията – не исках, за мен това е грешна стъпка“, обяснява работливият стопанин.

Затова пък намерил алтернатива.  Финансирането на  доилната инсталация станало със средства от строителство. „Изтеглих 90 хил. лв. кредит за строителство на апартамент на дъщеря си, а от там отделих 20 000 лв. и то при лихва на пряко договаряне, която бе 5,86%. Така може да се направи сравнението, кое е приоритетно – строителството или животновъдството?, посочва смразяващия пример горнооряховският животновъд.  По това време лихвеният процент за земеделски проекти е бил много повече.

Процедурата за кандидатстване по програмата, чрез консултанти, също за него е неприемлива.  „Всеки, който е минал през този етап, след като са подготвени документите, той вижда, че документацията, която е направил консултантът не е нещо особено“,  споделя опит Ради Бъчваров.
 
След изтегления кредит за строителство на апартамент, той,  без консултанти, от трета категория преди две години и половина, всеки момент ще влезе в Първа категория.

Фермерът обяснява, че си позволява собствено финансиране благодарение на това, че има квота за директна продажба и от поне пет години пласира млякото си на граждани на цена над 1 лв. за литър. Сравнението му е, че ако работи с мандра изкупната цена ще е около 60 стотинки, но само в последните 20 дни тя е паднала до 45 стотинки.

„Доилната инсталация ми я направи Теньо Дянков от Стара Загора за три дни. Инсталацията не е маркова, но върши отлична работа. Вече втора година не съм имал абсолютно никакви проблеми. Дойките са турски, млечната помпа е руска, стъклената част е немска, хром-никеловите тръби са италиански, но при една добра работа от монтажника всичко работи перфектно“, прави равносметка собственикът на 50-те крави в Правда. Освен, че всяка част е купена от различна страна, то тя е и втора употреба.

Той посочва, че ако е разчитал на проект е имало вероятност да затъне в дългове, както се е случило с много негови колеги. Минималната предварителна сметка, която му съставили експертите била, че инсталацията ще струва поне 65 000 лв., което не му оставило особен избор, освен да вземе съдбата си в свои ръце.

 

ВИЖ ВИДЕО НОВИНАТА:

 

© 2011 fermer.bg