България е единствената страна в ЕС, в която през тази година са установени огнища на птичи грип в неговата високопатогенна форма при домашни птици.

Произвеждаме повече напук на птичия грип

Специалисти от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към земеделското министерство отбелязват това в научно становище за продължаващата циркулация на инфекцията в страната. Авторите са проф. Георги Георгиев, д-р Евгени Макавеев, д-р Силвия Пеева и д-р Мадлен Василева.

До края на май тази година у нас са констатирани пет огнища на високопатогенната форма (H5N8) Инфлуенца А по птиците в България на фона на липсващи огнища по домашните птици в Европа и само два случая при диви птици в Дания, предизвикани от щама H5N6, отбелязват изследователите.

Целта на научното становище е да изясни причините за продължаващата циркулация на високопатогенния щам H5N8 в България през тази година и за възможните мерки срещу нея. 

През миналата година заразата е засегнала четири области в страната, където са открити 28 епизоотични огнища. Те са концентрирани в Пловдивска, Хасковска, Ямболска и Добричка области.

Обобщените данни показват, че 14 от огнищата са в стопанства за отглеждане на водоплаващи птици, 7 са домашни тип „заден двор“, 6 са фермите за кокошки, а едно от огнищата е било в горско стопанство. При ликвидирането на огнищата за унищожени над 826 хил. птици. Сред тях са 587 314 кокошки, 122 121 пилета, 65 344 патета мюлари, 36 000 еднодневни патета и други.

За България на първо място предразполагащ фактор за появата на епизоотични огнища от щама H5N8 представлява плътността на птиците - кокошеви или водоплаващи, и гъстотата на животновъдните обекти, коментират изследователите.

Учените отбелязват, че вирусът може да се поддържа във фермите с патици – мюлари чрез хигиената в помещенията, дейността на хората, превозните средства, оборудването. Това беше основният фактор за поддържането на вируса у нас през 2017 и 2018 г. Прилежащите помещения в райони с висока плътност на патици може да са източник на вируса за други сектори.

България е една от водещите страни, известна с отглеждането на патици за добив на втлъстен черен дроб. Един от основните механизми за предаване на инфекцията е чрез помещенията и оборудването. Други източници се явяват лошите или не достатъчни мерки за биосигурност, свободно движение на хора и превозни средства, контакт между домашни с диви и прелитащи мигриращи водоплаващи птици.

Според специалистите надзорът на дивите птици може да посочи периоди на повишен риск, така че мерките за подобряване на биологичната сигурност в стопанствата могат да намалят вероятността от инфекция при промишлено отглежданите птици.

Друг извод на експертите е, че гъстотата на животновъдни обекти с птици в Пловдивска, Хасковска област, Ямболска област, област Стара Загора и област Добрич създава една най-голяма рискова зона за поддържане на вируса на Инфлуенца А в България. 

През тази година в страната са установени общо пет епизоотични огнища на високопатогенния щам H5N8. Две от тях са при патици за угояване, едно е при птици от заден двор, а две са при кокошки носачки. 

За стопанство в ловешкото село Листец анализаторите смятат, че става дума за трансграничен пренос на инфекцията от Унгария, тъй като огнището се появява след внос на патета оттам. 
В „заден двор“ в село Крумово заразата вероятно е влязла от неоткрита по-рано циркулация на вируса в региона.

Появата на другите две огнища в производствени ферми за кокошки носачки се свързва с вероятно проникване на вируса от съседно стопанство.

Изследователите са на мнение, че прилежащите помещения в райони с висока плътност на патици могат да са източник на вирус за други сектори в рамките на секторното и междусекторното разпространение на вирусите на Инфлуенца А.

В същото време дивите птици не са постоянен източник на вируси на Инфлуенца А, причиняващи епизоотични огнища сред птици у нас.

„В последните изследвания от 2018 и 2019 г. не бе доказана връзка между появилите се епизоотични огнища при патици и кокошеви, и дивите прелетни или синантропните птици на територията на България“, отбелязват експертите.

Те предупреждават, че могат да се очакват внезапни „големи“ мутации на вирусите от тази група. За това е необходимо непрекъснато да се провежда активен вирусологичен надзор на фермите.