Младите прасета превъзхождат другите селскостопански животни по интензивност на растежа. От раждането до края на първата седмица увеличават масата си 2 пъти, а до 8-седмична възраст - около 20 пъти. Този интензивен растеж може да се поддържа само като се задоволяват напълно потребностите им от хранителни вещества.

Прасетата се раждат без имунна защита, тъй като плацентата на свинята е изградена от много слоеве и не допуска преминаването на имунни тела от майката в плода. След раждането единствен източник на хранителни вещества за новородените е коластрата. Тя съдържа витамини и минерални вещества и най-важното - белтъчини, които са носители на антитела срещу болести. Антителата дават възможност в организма да се изгради т.нар. пасивен имунитет. Той е известен още като лактационен имунитет, защото е образуван изключително от имунопротеините на коластрата. С удължаване времето на забозаване се намалява интензивността на всмукване на имунноактивен протеин в червата на новородените прасета и с това се уврежда създаването на оптимален пасивен имунитет. Веднага след опрасването коластрата е с високо съдържание на глобулин и албумин, което постепенно намалява. Гамаглобулините и албумините са в незначително количество в кръвта на прасетата при раждането, но при забозаване на коластра бързо се повишават. След това съдържанието на глобулин в кръвта намалява непрекъснато и достига своя минимум от втората до четвъртата седмица. Колкото е по-добро снабдяването с коластра, толкова по-късно настъпва този минимум. Антителата от коластрата се абсорбират най-добре първия ден.

С напредване на възрастта придобитият от коластрата пасивен имунитет намалява и към 3-седмична възраст спада значително. Към тази възраст бозайничетата са в състояние да синтезират антитела, но в недостатъчно количество. Способността за образуване на достатъчно антитела се придобива не по-рано от 5-ата - 7-ата седмица след раждането. През този период за младите прасета има опасност от инфекции, която се подсилва от лоша хигиена в помещението и от възможно пренасяне на инфекции от майката.

Първоначално се е смятало, че отглеждането на прасетата без коластра е много трудно или почти невъзможно. Изследванията показали обаче, че свинската коластра може да бъде заменена с коластра от крава, особено от първото доене. През първите 12 часа от раждането прасетата усвояват имуноглобулините на кравето мляко. Даването на коластра от крава след 20-ия час влияе отрицателно върху растежа на прасетата. Създаденият чрез коластра от крава имунитет е по-слаб, отколкото имунитетът от свинска коластра. В някои страни успешно се отглеждат без свинска коластра прасета, получени по стерилен път. Те се отглеждат при стерилни условия, а в течния млекозаместител се поставят имуноглобулини и различни медикаментозни средства.

Коластреният период продължава кратко време (3-5 дни), след което основен източник на хранителни вещества за прасетата е свинското мляко. В сравнение с коластрата то съдържа по-малко сухо вещество и протеин, но повече мазнини, лактоза и минерални вещества. Протеинът на коластрата съдържа по-голямо количество от повечето аминокиселини, но по отношение на метионина отстъпва на млечния. С напредване на лактацията сухото вещество се запазва под 20%. Постепенно съставът на млякото се изменя незначително. В сравнение с кравето свинското мляко е по-високо съдържание на сухо вещество, мазнини, лактоза и протеин. То се оползотворява много добре от прасетата.

Прасетата от съвременните породи и хибриди имат генетичен потенциал за интензивен растеж. Ето защо и високомлечните майки не са в състояние да задоволяват продължително време потребностите им от хранителни вещества и енергия.

През първите две седмици след раждането потребностите от енергия и хранителни вещества се осигуряват чрез майчиното мляко с изключение на желязото. При интензивен растеж през третата седмица потребностите на прасетата не може да се задоволят. След 30-ия ден на лактацията хранителността на майчиното мляко е недостатъчна, за да се задоволят комплексните потребности на младите прасета за висок растеж. С напредване на лактацията този процес се задълбочава и ежедневното приемане на хранителни вещества от. майчиното мляко, изчислено на кг жива маса, намалява. В началото на втория месец от лактацията в повечето случаи не се осигуряват потребностите от енергия, протеин и минерални вещества.

Като се имат предвид изискванията за интензивен растеж и възрастовите изменения в храносмилателната система, която се приспособява към смилане и оползотворяване на други храни освен майчиното мляко, целесъобразно е да се прилага ранно отбиване, подхранване в ранна възраст и отглеждане при специални условия.