Отглеждане на прасета - технологиите трябва да съответстват на биологичните им особености

Целта на прилаганите технологии на отглеждане на прасета е да се осигури добра заплодителна способност на нерезите, висока плодовитост на свинете-майки, добри растежни способности и висока усвояемост на хранителните вещества от фуражите при прасетата за разплод и за угояване.

Отглеждането на свинете е важен елемент при производството на свинско месо. В зависимост от поставената цел, възрастта, категорията и броя на животните, се прилага една или друга технология за отглеждане на прасета. Независимо от начина на отглеждане на прасета, нововъведените технологии трябва да съответстват на биологичните особености на животните, на техните естествени изисквания за живот, а не обратното - животните да се нагаждат към технологиите.

При строеж на свинарници се спазват общите изисквания за изграждане на животновъдни постройки - терен, почва, изложение, строителни материали, отдалеченост от жилищни сгради, централни железопътни линии, шосета и др.

Определено значение за животните имат въздухът, фуражът и водата.

Въздух в помещенията

Температурата на въздуха е различна и зависи от възрастта на животните. За бозайниците тя е сравнително висока - 32ºС. С напредване на възрастта им температурата постепенно се намалява до 22°С. За възрастните свине - ремонтни, бременни, нерези и за угояване оптималната температура е 15-20°С. При по-високите от 25°С и по-ниските от 10°С разходът на фураж за единица прираст е по-голям.

Относителната влажност в помещенията е средно 65-75%. Свинете са чувствителни към високата влага и не е желателно повишаването й.

Завишените количества вредни газове над допустимите максимални концентрации (за СО₂ - 0,3%) въздух оказва отрицател по влияние па организма.

Запрашеност на въздуха

Прахът съдържа абиотични частици, отделени от фуража при почистване на помещения та и от самите животни н биотични компоненти - причинители различни заболявания. Първите предизвикват алергични реакции, а вторите - незаразни и заразни заболявания..

При отглеждане на прасетата се спазва светлинен коефициент 1:12. Прозорците трябва да се поддържат чисти, за да преминават ултравиолетовите лъчи през стъклата. Тези лъчи убиват вредните микроорганизми и са необходими за образуване на витамин D. Те засилват обмяната на веществата, в резултат на което животните са по-устойчиви на заболявания.

Свинете имат нужда от по-големи количества вода в сравнение с другите животни. На 1 kg сухо вещество на дажбата за тях са необходими 7-8 л вода за пиене. Нормите от вода за пиене на ден са: за бременни и нерези - 12 л, за опрасени свине - 16 л и за угояване -11 л. За да имат животните винаги достъп до вода, добре е да се използват автоматични поилки.

Свинете са полициклични животни със сравнително къса бременност и бозаен период. Това позволява да се прилагат основно две системи на опрасване - кръглогодишно и сезонно.

Кръглогодишните опрасвания

Кръглогодишните опрасвания са през цялата година. Те са така организирани, че прасета се получават непрекъснато (ритмично) или през 7-10 дни на групи от 10-15 свине, които се опрасват в приблизително еднакво време, известно като уплътнено опрасване. За да се избегнат високите горещини през лятото и ниските през зимата, се създават контролирани условия.

Предимства на кръглогодишните опрасвания

Предимства на кръглогодишните опрасвания. При тях прасетата се раждат през цялата година По този начин натоварването на работниците е равномерно, прасетата за разплод и угоените за клане се предлагат през 10-15 дни, което носи постоянни доходи на собствениците.

Недостатъци на кръглогодишните опрасвания

Недостатъци на кръглогодишното опрасване - затруднява се формирането на групи от прасета за разплод и за угояване с приблизително еднакво тегло. Този недостатък се избягва при уплътнените опрасвания.

Сезонни опрасвания

Самото наименование показва, че заплождането на свинете е така организирано, че опрасванията са през най-подходящите годишни сезони - пролет и есен.

Предимствата на сезонните опрасвания са недостатъците на кръглогодишните. Освен това прасетата се отглеждат в най-благоприятните сезони - пролет и есен. Недостатък на тази технология е, че натоварването на работниците не е равномерно, сградите не се използват пълноценно, трудно се сформират групи, изравнени по жива маса и не се осигуряват непрекъснато

Някои от тези недостатъци може да се избегнат чрез групово опрасване, което означава заплождане по 10-15 свине през 10-15 дни. За отбиване на прасета се има предвид друга особеност на свинете-майки. Те имат сравнително висока млечност до 28-32-ия ден след опрасвапето. През първия месец прасетата образуват 1 kg прираст от около 3 л мляко. Следователно новородените може да се отбият на 28-35-дневна възраст, при жива маса от 4-5 до 7 kg. По класическите технологии за отглеждане прасетата бозаят до 60-ия ден.

Отбитите прасета се разделят на групи - за разплод и за угояване. В една група може да се включат прасета от различни майки, но приблизително на една и съща възраст и с еднакви тегла. По този начин групите са изравнени, което е предпоставка за храненето им с една и съща дажба.

При промишлено производство на месо се сформират групи в зависимост от категорията на свинете. В единични боксове са свинете-майки с прасетата. Нерезите може да се отглеждат в самостоятелни боксове или в групи от 5-7 броя, но при условие, че от малки са заедно. Отбитите прасета за разплод, ремонтните женски и мъжки, условно бременните и бременните през първата половина на бременността се отглеждат от 10-15 до 25 в група.

Вижте още: