„Големият проблем на българското земеделие през последните 30 години е, че секторите са разглеждани поотделно, а не като неразривно цяло по агрохранителната верига. За това не са виновни нито зърнопроизводителите, нито животновъдите, нито който и да е земеделски стопанин. Това се е случило стихийно вследствие на доста процеси, текли на автопилот”, заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев от парламентарната трибуна.

Гласувайте: Планирате ли да прилагате някоя от Екосхемите?

Той представи официални данни, сочещи сериозен спад в различните направления на родното селско стопанство. Производството на сурово мляко през 2021 г. намалява с 25,9% за период от 10 години. Закланите животни през 2011 г. у нас са 2 628 000, а през 2021 г. броят им е 2 323 000, което е спад с 11,6%.

В периода 2010 – 2021 г. общият брой животновъдни обекти за отглеждане на едри преживни животни (ЕПЖ) и дребни преживни животни (ДПЖ) също намалява. При ЕПЖ от 150 947 обекта на 40 344 обекта, а при ДПЖ от 195 825 на 41 683. За същия период броят едри преживни животни спада от 787 897 броя на 660 776 броя, а този на ДПЖ от 2 453 402 на 1 629 025.

Министър Вътев подчерта, че възможни инструменти за подпомагане на фермерите и възстановяване на българското селско стопанство са интервенциите по Стратегическия план и инвестициите, които ще бъдат реализирани по Националния план за възстановяване и устойчивост. 

„Въпреки ограниченията на националния бюджет,  ще се прилагат национални помощи, допринасящи за поддържане на ликвидността на земеделските стопанства и за осигуряване на нормалното функциониране на агрохранителната верига”, добави агроминистърът. По думите му обаче тези инструменти не са достатъчни.

Кирил Вътев: Защо в България се работи с вносно месо? - Защото през последните години бяха насърчавани всички фермери да изграждат прифермерски кланици, което е обратното на правилното.

„По мое мнение е нужно да имаме по една голяма кланица в Северна и Южна България, които да продават месо, а не каркаси. Не знам колко от присъстващите народни представители са ходили до фермите да си купят каквото и да е - човек няма такова време. А докато мощните кланици от Сърбия и Румъния нататък продават месо, позиции, нужни на месопреработвателите, тук ние няма откъде да си купим нужните позиции. Купуваме цели животни, което не е ефективно.

По отношение на плодовете и зеленчуците – искаме да влязат в търговските вериги. Те няма да го направят сами. Трябва да направим събирателни центрове, в които всеки земеделски производител, независимо от размера си, да носи продукция. Там да се окачестви, да се калибрира, да се опакова продуктът, за да бъде отговарящ на стандартите на големите търговски вериги. С молби „купувайте българското” няма как да стане.

Ние възнамеряваме да разглеждаме агрохранителната верига по продуктови линии от полето до масата и да подкрепяме там, където има нужда, а не въобще. Имаме доста ясна представа. Освен това в България липсват кооперативи. Всички тези дребни животновъди и земеделци се нуждаят от коопериране, защото са в конкуренция с изключително мощни европейски кооперативи, а тук всеки се опитва да прави нещата сам.”, заяви земеделският министър.

За следващото заседание на парламента, определено за парламентарен контрол, е насрочено разискване по темата относно политиката на правителството за развитие на селскостопанското производство у нас.