Почвата и дългосрочните поземлени отношения са в основата на иновативното земеделско производство, според думите на Виктор Ромбаут, изпълнителен директор на „Агро Цар Петрово” АД. По време на форума AGRI SUMMIT 2024 „Семената на успеха”, организиран от Forbes България и Агри.БГ, той говори по темата „Иновативно земеделие: Трансформация, практика и визия за бъдещето". Стопанството на Ромбаут е на площ от 45 000 дка във видинската община Кула. В него се отглеждат пшеница, слънчоглед, рапица, кориандър, шипка, невен, лайка и други култури. 

“Променящият се климат е един от основните фактори, които влияят на земеделието - проливните дъждове, продължителните суши и т.н. Има начини, с които да се справяме с все по-неблагоприятните условия за днешното земеделие. Единият от тези начини е да разнообразим културите, които отглеждаме с други, които са много добри за нашите условия и за нашето земеделие. Естествено, има и други начини за справяне с предизвикателствата на климата - чрез почвата и чрез технологиите”, казва Виктор.

Почва и ерозия
 

Виктор Ромбаут казва, че „от почва, в която се инвестира, могат да се вадят добиви по много по-постоянен начин”. В същото време по данни на Евростат в Европа годишно се губи над 6 т./ха почва заради ерозия - проблем, който Виктор среща в своите полета. Как се справя с него?

„Всичко започна преди няколко години, когато консултантка от Франция дойде на място в стопанството и ми показа тази снимка (преработена с изкуствен интелект). Тогава решихме да направим технология, която е съобразена с нашето стопанство.

Що се отнася до почвената ерозия, тя може да се предизвика от дъжд, суша, слънце, вятър и т.н. Има няколко начина за справяне с нея, като например междинните култури. При ерозията, предизвикана от суша, се справяме с хидромелиоративни съоръжения и поливни системи. При ерозия от дъжд можем да изкараме водата от почвата, обяснява Виктор.

„Сега се връщам от Нидерландия, където край всеки блок има канали за отвеждане на водата. В САЩ има изследвания от няколко университета, че най-добрата инвестиция в земя не е поливно земеделие, а дренажни тръби в почвата. Масова практика там е контролирането на водния стълб чрез дренажни тръби в блока, за да може почвата да поеме повече вода. Това ще помогне много и върху качеството на подпочвените и повърхностите води, но в България все още никой не говори по темата”, посочи той. 

Възвръщаемостта на подобна инвестиция би била между 5 и 15-20 години, в зависимост от сезоните, изчислява земеделецът.

„При много поредни сушави години може много бързо да се избие инвестицията в напояване. Но няма да се възвърне инвестицията в дренажни тръби. За да направим почвата по-устойчива на резките климатични промени, трябва да сме готови на всичко”, казва Виктор Ромбаут.


pH на почвата – един блок, голямо разнообразие

 

„Богатството ни като земеделци е почвата и всички земеделци със сигурност са запознати със скалата, на която се вижда кои елементи при какво pH се усвояват от растенията”, споделя Виктор.

Със снимки той показва разнообразието на pH - само в рамките на един блок има почви с най-разнообразни pH (от 8 до 4,5) - от много кисели до много алкални.

„При киселата почва сме се справили чрез варуване с Калциев карбонат. Решението при алкална почва е повече органична материя - киселата реакция, която се получава от разлагането, намалява pH”, обясни Ромбаут.

Това отново е немалка и дългосрочна инвестиция с възвращаемост от 5 до 10 години.


Междинните култури
 

В стопанството на „Агро Цар Петрово” регенеративните земеделски практики намират широко приложение и засяването на междинни (покривни) култури е сред тях. 

„Една от причините да променяме pH на почвата е това, че определени култури виреят по-добре при определени pH условия. Една от междинните култури, които виреят само в неутрални до леко алкални почви, е люцерната”, обяснява Виктор.

Според него люцерната не се възприема като междинна култура в България, тъй като в момента основно се говори за едногодишни междинни култури. Като устойчива многогодишна междинна култура, обаче люцерна се засява във вегетиращата основна култура в стопанството на Виктор Ромбаут. Той показва пример на люцерна в блок със слънчоглед, а след това същата люцерна с пшеница.

„Чрез люцерната като междинна култура, ние подобряваме въглерода в почвата. И не само въглерода, а органичната материя като цяло (резервоар за активни вещества и за вода, дренаж на почвата, аерация, уплътняване). Въглеродът,  за който всички чуваме, е част от тази органична материя. Ние облагородяваме почвата.

Представете си, че след 10 години дойде един земеделец и ви каже: “Аз ще изора тази нива”. Тогава целият въглерод, който сме секвестирали, ще се върне отново в атмосферата”, обяснява Виктор Ромбаут. 

Поземлени отношения - комасация и дългосрочни договори за земята
 

Логично идва въпросът за поземлените отношения и тяхната дългосрочност, а краткият коментар на Виктор Ромбаут е: “Ох, България!”

„Говорейки за поземлени отношения, България работи в миналото. Нищо не се променило откакто земеделието не е ТКЗС-та. Поземлените отношения имат някои позитиви като например, че ние имаме най-големите средни блокове в Европа, което много помага за ефикасно оптимизирано земеделие.

ОБАЧЕ!

Говорим за инвестиции с 10-15 годишна възвращаемост, а работим с едногодишни наемни договори. Това води до много големи проблеми в отношенията между фермери и собственици на земеделска земя. Един земеделец, който работи и инвестира в определен блок, трябва да очаква възвръщаемост”, категоричен в изпълнителният директор на “Агро Цар Петрово”. В същото време, по думите му е “много лесно да дойде друг фермер и да каже: Аз ще платя повече за тази земя в твоя блок и ще я взема. На практика това е легален, законен начин, по който финансови институции, съседи, гиганти в земеделието рекетират българския земеделец, което е абсолютно безумие.”


Виктор Ромбаут е категоричен, че за дългосрочни инвестиции, земеделците се нуждаят от дългосрочни поземлени отношения:
 

„Ние работим дългосрочно искаме да инвестираме дългосрочно, а от друга страна всичко е едногодишно. Това може да се промени като се премахнат тези порочни наемни договори. В Белгия, Франция, Нидерландия всичко е 9-годишни арендни договори.

Второто нещо, което можем да направим, е да започнем да комасираме земята. Държавата може да помогне като премахне всички данъци и такси върху нотариални заменки на земя. Държавата може да си комасира земя като един от най-големите собственици на земеделска земя - особено във Видински, Монтански и Врачански регион, където има много повече държавна земя (15 до 20% собственост от определени землища) отколкото средностатистически в останалите региони на страната. Държавата е собственик на тези 20% и тя го дава под наем на този, който даде най-високата цена. Или държавата дава инструменти за рекет на собствените си земеделци!”

Виктор Ромбаут не е съгласен, че “топката е в ръцете на Държавата” за справянето с този проблем. “В държавата се сменят много хора, министрите на земеделието също. Трябва земеделците да дават предложения за промени в законите, които са устойчиви. Чувам предложения да се сложи таван на наема, както във Франция. Но това в България няма да работи. Ако се сложи таван на наема, той е предпоставка за една голяма “пералня на пари”, казва Виктор Ромбаут. 

За финал на разговора той посочва: „Трябва да се научим от грешките на Запада, защото там са го направили преди 20-30-40 години. Така можем да направим българското земеделие устойчиво.”


Събитието AGRI SUMMIT 2024 „Семената на успеха” се проведе под патронажа на Министерството на земеделието и храните, с генералната подкрепа на Агрополихим, институционалната подкрепа на Европейската инвестиционна банка, както и с подкрепата на BASF, Банка ДСК, HL-TopMix, „Филип Морис България“, САТНЕТ, YARA, Green Ground, Бова Кар – BMW дилър, Domaine Boyar с вината от серията Korten Natura от бутикова изба „Кортен“ и САПИ.