Реализацията на слънчогледа и необходимостта от защита на българските зърнопроизводители беше една от основните причини за земеделските протести през септември. За тенденциите в търговията със слънчоглед Агри.БГ потърси мнението на изпълнителния директор на Софийска стокова борса Васил Симов. 

Четете още - Нови правила: Три заявки за износ в България вече са подадени в Киев


Слънчогледът разбуни духовете след началото на войната в Украйна, тъй като имаше мрачни очаквания, че ще намалее като суровина, а олиото ще изчезне от магазините и цената му ще стане баснословна. Притеснението естествено беше породено от опасенията, че двете най-големи производителки на слънчоглед влязоха във война. Данните обаче говорят, че количествата слънчоглед не са намалели, има достатъчно добра реколта и миналата година, както и в настоящата и това не позволи драстично поскъпване. 

Повече от ¾ от слънчогледа в света се произвежда в Русия и Украйна, общото количество в света не е намаляло чувствително. Най-високата реколта беше около 57 млн.тона в рекордната 2021/2022 г. преди войната, а очакванията за тази година е за 56 млн.тона, така че слънчоглед като суровина има. 

„Цените на международните пазари сочат, че не само няма поскъпване на суровината, но и дори има поевтиняване. В началото на октомври миналата година цената на слънчогледа беше около 600 долара/тон, а сега е около 400 долара/т, което показва поевтиняване от близо 40%, като основните фактори е наличието на суровина в Украйна и Русия, както и в България, Турция, Аржентина“, коментира Васил Симов. 

В България произвеждаме около 2 милиона тона слънчоглед, като производствените мощности за олио са в пъти по-големи от нашето производство на слънчоглед и затова се налага българските производители на олио да внасят слънчоглед и от други държави. 

„И в момента има търговия, но специално заводите за производство на олио не бързат да купуват българския слънчоглед изцяло, защото очакват по-евтин слънчоглед да влезе от Украйна. Ние сме отворена държава и не е нужно българските производители на слънчоглед да продават само на българските заводи за олио. Не е тази търговия, която беше преди две или три години, когато така активно и се изнасяше български слънчоглед и се купуваше от българските заводи“, коментира експертът, който е убеден, че големите количества слънчоглед ще излязат малко по-късно на открития пазар. Може би след ноември – декември, особено през зимата, когато вече ще се успокои това напрежение сред българските производители на слънчоглед заради украинския внос, сочи прогнозата на Симов. 

В същото време той не вярва украинския и руския слънчоглед да влязат в България по-евтини, независимо дали се представят за румънска или турска суровина. Последните котировки на слънчогледа от началото на октомври са дори под 400 долара на тон, а в Русия и в Украйна се предлага на 320 долара/т. Това е малко по-ниско, отколкото българските земеделски производители търсят – около 700 лв./т на тон.  Цената на слънчогледа от воюващите страни обаче е на тяхна територия. При всички положения транспортни разходи, докато дойдат в България ще направят цената почти равна на българския слънчоглед. 

„Тревожна е картината, че не се продава масово български слънчоглед на местните заводи за преработка. Това по-скоро е изчаквателна позиция, всеки производител гледа да получи по-голяма цена“, каза още Васил Симов. 

Никога в България не сме произвеждали толкова много слънчоглед, за да се натоварят максимално, изградените у нас производствени мощности, които са за около 5 млн. тона. Затова се е налагало и досега да се внася слънчоглед. „Големите производствени мощности, които не са обезпечени с национални суровини, показват желанието на българските индустриалци да изнасят готов продукт. Чисто теоретично е много добре за България, но пък са направени някакви заводи за някакви стоки, за които така или иначе няма суровина. Малко е странно, но пазарът е свободен“, смята Васил Симов, който вече десетилетия наблюдава пазарът на земеделски стоки у нас и по света.