Как промените в Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (ЕС) ще се отразят на сектора? Как ще се финансират земеделските стопани до края на настоящия програмен период на ЕС (2027 г.)? Как цифровите технологии променят земеделието?

Това са част от темите, които бяха дискутирани по време на форум  „Фермата: Агроиновации и тенденции“, който се проведе в Пловдив, в рамките на деловата програма на изложението АГРА 2023, и бе организиран от списание Enterprise.

Евродепутатът и член на Комисията по земеделие в Европарламента - Атидже Алиева-Вели презентира темата за регулаторна рамка на ЕС за сертифициране на поглъщането на въглерод, какво предстои за подкрепа на улавянето на въглерод в почвите и за разширяване на този екологосъобразен бизнес модел. 

“За да бъде успешен модел въглеродното земеделие, според мен, са нужни няколко неща. Първо, всички тези практики, които целят постигането на климатична неутраност и опазване на биоразнообразието, трябва да бъдат съобразени с местните и регионални специфики. Няма как за цяла Европа да прилагаме един аршин, да имаме едни и същи планове с едни и същи практики. Много е важно България да има свой национален план, със свои национални цели. 
Европейската зелена рамка е обща и дава изключително много възможности на държавите членки за гъвкавост”, каза евродепутатът. 

По думите й в момента страната ни има уникален шанс, разработвайки национални планове, съобразявайки изходното ниво, от което се тръгва,  да постигне конкретни цели, които да са в синхрон с общите теми на съюза. 

Атидже Алиева-Вели отбеляза, че земеделците често питат по какъв начин ще могат да търгуват със сертификати. 

“Това на този етап не е ясно. Комисията е предпазлива в предложенията си като правна рамка и даде само насоки. Те са свързани с количествените измерения на поглъщането на въглероден диоксид, устойчивостта и новите методи на сертификация. Как обаче ще се случва всичко това, все още не е ясно. На 7 март предстои в Брюксел да се проведе среща на експертна група, която ще подпомага и комисията, и европарламента в разработването на това законодателство”, обясни евродепутатът. 

Тя призова бранша да предлага практики, чрез които да има устойчиво развитие в това направление. 

“Устойчивостта и гарантирането на продоволствената сигурност са основните цели на сектор “Земеделие”. Ако успеем да поощрим земеделците, така че да се полагат усилия и да бъдат възнаградени за опазване на околната среда, това означава, че зеления пакт постига целите си”, каза Атидже Алиева- Вели. 

По време на форума представители на АгроХъб.БГ също представиха част от възможностите, които хъбът дава за земеделците. 

Светлана Боянова  - председател на Института за агростратегии и иновации, ръководител на Европейски цифров иновационен хъб „АгроХъб.БГ“  обобщи:

“Той включва в себеси заедно да работят науката, бизнеса и крайните потребители, а именно земеделските стопани”. Тя поясни, че за земеделците се предвиждат безплатни услуги. 
“Започнахме изграждането на национална демоточка, която ще се намира в Института по зеленчукови култури “Марица” в Пловдив. 
Подготвя се още една демо точка в базата на Аграрния университет”, обясни Боянова. 

Агри.БГ ще разкаже по-подробно за възможностите, които  АгроХъб.БГ предлага на земеделците в отделен материал. 

Любопитна презентация на тема “Задължителни стандарти и основно подпомагане в ЕС” представи и Илия Проданов, зам.- председател на УС, Национална асоциация на зърнопроизводителите. Очаквайте по-подробно за нея в допълнителен материал в Агри.БГ. 

Заедно с това по време на форума експерти от Министерството на земеделието представиха възможностите и правилата, по които ще се прилага ОСП през следващите пет години.  

Милен Кръстев от дирекция „Развитие на селските райони” на Министерствота на земеделието, говори за ОСП в частта за устойчиво земеделие. Той обяви, че ще стартират четири приема през април и май на предложения за изпълнения на инвестиции в устойчиво земеделие.

Направленията са инвестиции в технологична модернизация с бюджет 318 млн. лева, инвестиции в ефективно управление на води с бюджет 99 млн. лева, центрове за подготовка и предлагане на пазар на плодове и зеленчуци с бюджет 15 млн. лева и инвестиции в животновъдни обекти за мъжки разплодни животни с бюджет 4,5 млн. лева.

Ведомството е в процес на сформиране на работна група, в която ще бъдат поканени и браншови организации, така че стопаните да се запознаят с правилата и насоките за кандидатстване. Кандидатстването и одобрението на проектите ще е изяло през системата ИСУН, допълни той.

Насоките за кандидатстване ще бъдат публикувани в ИСУН и на сайта на агроминистерството за обсъждане за период от 30 дни. Всички заинтересовани
страни ще могат да дават предложения по тези правила, посочи още той.

Кръстев обясни, че срокът за сключване на договори е края на септември 2023 г. Обосноваността на разходите е предвидено да става с представяне на оферти.
Неодобрените кандидати ще могат да обжалват пред съда, а одобрените – размера на одобрените разходи, допълни той.

Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания”, Министерство на земеделието, завърши форума с презентация за директните плащания през 2023 г.

От целия пакет директни плащания 25% са насочени към екология, поясни тя. Ще се търси резултат и ефект от всяко едно дадено евро като финансиране.
Запазена е структурата на директните плащания, както се прилагаха и до момента, каза Аделина Стоянова. Изключенията са малко и са при екологичните интервенции.

Най-голямото предизвикателство за администрацията е разработването на екосхемите, така че да са достъпни и разбираеми за фермерите, каза Стоянова.

Всички плащания се базират на площ, схемите са доброволни и имат кумулативно въздействие – върху една и съща площ може да се акумулират няколко практики за повишаване производителността на стопанството, обясни тя.

Бюджетът за директните плащания за 2023 г. е в размер на 808 млн. евро, каза още Аделина Стоянова. Общият бюджет е 4,4 млн. евро.