За сектор “Тютюн” климатичните условия през изминалата 2021-а година бяха много благоприятни. Най-важните, летни месеци - юни, юли, август - бяха под знака на сухото и горещо лято,което е предпоставка за получаването на качествена тютюнева суровина.

Такива бяха и резултатите, но за сметка на добива. Това важи за всички сортови групи, които се отглеждат в България - двете ориенталски “Басми” и “Каба Кулак” и за двете едролистни “Бърлей” и “Виржиния”. Това сподели с Агри.БГ председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите - 2010 (НАТ-2010) Цветан Филев.

Гласувайте: Имате ли орязани площи по СЕПП?

“Трябва да се отбележи, че в последните 6 месеца на 2021-а година и сектор “Тютюн”, както и на цялото земеделие на България, му повлия повишаването на горивата, на газа, както и галопиращите цени на торове и препарати. Като всички те са основни консумативи за отглеждането на културата”, каза Филев. 
Именно поради тази причина и през октомври миналата година се проведе Консултативен съвет (КС) по тютюн. 

“Там основното ни искане беше сектор “Тютюн” да бъде допуснат до финансовия инструмент de minimis, чрез който да бъдат компенсирани загубите на тютюнопроизводителите поради повишаващите се цени на консумативите и по-ниския добив на декар.  
Трябва да се подчертае, че нашият сектор за първи път успя да убеди министерството на земеделието да се отпусне такава помощ в размер на около 3 млн. лв. Единичната ставка, за която ще кандидатстват тютюнопроизводителите, е 120 лв./дка”, обясни Филев. 

Допустими по схемата са само и единствено тютюнопроизводители, които са вписани в Регистъра за 2021-а година, с целия, пълен набор от документи, което доказва, че са реални и активни производители. 

“Тези, които са приложили в регистъра предварително сключен договор за съответната стопанска година, правно основание за площите, които смятат да разсадят с тютюн, декларират и реализирани количества от предходния стопански цикъл - в случая от 2020-а година, това са реалните и активните. На фона на 3 320 регистрирани за 2021-а година тютюнопроизводители, 2113 са допуснати и са потенциални бенефициенти за тази схема. 

Нещо повече. Ние вече имаме утвърдени указания от министъра на земеделието, според които от 20 декември 2021 до 31 януари 2022-а тютюнопроизводителите кандидатстват по тази схема, като крайната цел е до 28 февруари те да получат средствата по de minimis”, обобщи Цветан Филев. 

Сега от асоциацията са изпратили писмо на министър Иван Иванов с искане за Консултативен съвет по тютюн, който да се проведе до средата на февруари, като за дневен ред от НАТ-2010 предлагат да се заложи и обсъди какъв е индикативният график на ДФЗ за изплащане на средствата по различните схеми, по които кандидатстват земеделските стопани. 

“Все още няма такъв и не знаем кога тютюнопроизводителите да очакват да получат парите си по тази схема. 

Втората точка, която предлагаме в дневния ред е свързана с ОСП. Важно е да се каже,ч е по предложение на България финансовият инструмент Преходна национална помощ продължава да съществува и в следващия програмен период - 2023-2027 г. Европейският регламент казва, че се дава възможност на държавите, които възнамеряват да използват този финансов инструмент, да променят референтните години или референтната година, върху която ще изплащат средства за схеми необвързани с производството. 
Ние все още не знаем коя ще бъде - ако ще има такава, новата референтна година за сектор “Тютюн””, обясни председателят на НАТ-2010. 

По думите му през миналата година се е заговорило, че за референтна ще се приеме 2018-а година. 
“Ние искаме в рамките на КС да научим дали това е така. Казвам го с уточнението, че от 2016-а година има регистър на производителите в нашия сектор, който се поддържа от министерството на земеделието, и имаме всички данни - площи, брой на производители, декларирани обеми на производство. 

Причината за искането ни КС да бъде свикан най-късно до средата на февруари е, че след като приключи той и сме гласували ставките на различните сортове тютюн, на администрацията й е необходимо да извършат всички процедури за около 20 дни, за да се издаде заповед за изплащането на помощта”, поясни Цветан Филев. 

По думите му в момента има два много важни въпроса, които са на дневен ред в сектор “Селско стопанство” и са били обсъдени по време на срещата на министър Иванов и бранша през тази седмица. 

Първият е забавянето по работата по Стратегическия план. А вторият - създаването на Закон за браншовите организации. 

“Моментът, в който се намира секторът е много тежък и специфичен. Заедно с финализирането на Стратегическия план, икономиката на страната, а и на света, в това число и земеделието, се развиват в условията на няколко кризи - здравна, икономическа, финансова и социална. В този момент министърът и екипа му поемат тежка задача. Ние ще разчитаме и на експертите в министерството и с общи усилия ще успеем навреме да финализираме Стратегическия план. Ще разчитаме накрая всички браншове да бъдем еднакво недоволни. Знаем, че идеално щастие няма, но с цената на компромисите, на диалогичността, на прозрачността да постигнем за всички сектори златна среда”, коментира Филев. 

По повод евентуален закон за браншовите организации - мненията по време на срещата са били  разнопосочни. 

“Стана ясно,че до края на 2022 г. трябва да имаме яснота по този въпрос. От 15 години няма решение и това сега ще ни отнеме време. Въпросът е много сериозен, не е за претупване, защото взетите по него решения ще се отразят дълготрайно на сектора”, обобщи Цветан Филев.