За нас е по-важно как ще се използват средствата, генерирани от прилагането на таваните, коментира пред Агри.БГ председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) Тодор Джиков по повод обявения десети вариант на тавана на директните плащания по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП).

ДФЗ отговаря: Индикативният график е готов, но чака одобрение

По сметки на Земеделското министерство близо 1 млрд. евро биха се събрали за целия програмен период, ако се приложи дегресивно облагане – от 60 000 до 70 000 евро намаление с 25%, от 70 000 до 80 000 евро – 50%, от 80 000 до 100 000 евро – 75% и таван над 100 000 евро, като не се приспадат разходите за заплати.

„Ако изберем този вариант, ще засегнем около 1700 зърнопроизводители и ще генерираме сериозни средства, но как ще ги използваме? Каква част от тях ще са за преразпределително плащане по първи стълб и каква към втори, където ще отидат само за инвестиционни мерки, или? Ако е така, как ще се оформят те, защото при последния прием по подмярка 4.1 липсваше абсолютно всякаква логика на подпомагане”, задава въпроси председателят на НАК и обобщава: „Да налагаме таван на едни и да не постигаме нищо за други, е безполезно”.

Тодор Джиков: Ако има политическа воля, Регламентът го позволява и могат да се въведат целенасочени държавни помощи за секторите „Плодове и зеленчуци” и „Животновъдство” без да се ощетяват едрите зърнопроизводители, нека приложим най-мекия вариант на таваните.

По думите му фермерите предпочитат държавните схеми заради по-лесното и бързо администриране, като даде пример с инвестиционната схема в растениевъдство.

„Ако можем да нотифицираме подобна държавна помощ само за сектора, която дава възможност за закупуване и инвестиции в механизация, тъй като основен проблем ни е липсата на работна ръка и вдигането на себестойността, защо да не мислим в тази посока? Защо в частта „държавни помощи” да няма за изцяло поемане на акциза на плодове и зеленчуци, закупуване на качествени семена и посадъчен материал?

Това са все помощи, подходящи за сектора и отиват при реалните производители, не при чертожници. Когато дадеш пари на декар ти произвеждаш чертожници, а когато са за инвестиции – реално подпомагаш истинските производители”, убеден е браншовият представител.

Той коментира и предложеният от министерството вариант за таван за сумите над 100 000 евро с приспадане на разходи за заплати. Тук основното според него е каква ще е големината на признатите възнаграждения.

„Държавата има нужда от приходи във фиска. Честа практика е при суми над 100 хил. евро субсидии да се назначават за работници близки, със заплата от по 50 хил. лв. месечно. В същото време максималният таван на облагане е 3000 лв. Така не се плащат реални задължения, произтичащи от възнаграждения и на практика губи фиска. Резонно за нас е максималното право на заплати да се върти около осигурителния таван”, обясни Тодор Джиков.

Представителят на сектора подчерта още, че заедно с намирането на най-подходящите мерки за подпомагане, е нужно да се предприемат ред други дейности, които да създадат добри условия за развитие на производството на плодове и зеленчуци у нас.