Колкото и пари да бъдат осигурени за земеделието, те няма за решат проблемите, ако не започне и реална работа по политиките за сектора. Това каза изпълнителния директор на Българската аграрна камара Светлана Боянова в предаването Агросвят по Дарик радио.

Четете още: Премиерът: Предстои разговор за разпределението на средствата в земеделието

 

Според нея темата се коментира от години и не трябва да се свързва с предстоящата ротация в правителството. „За нас ротацията, ще означава просто поемане на ангажименти, но от други хора“, обобщи Боянова.

Предстоящата среща е резултат на дълъг процес, който започна още с протестите през септември миналата година.

Светла Боянова: Една част от нещата, които се коментираха тогава като причина се случиха - бяха осигурени средствата за Украйна за миналата година, както и de minimis. Това са само финансовите въпроси, но има една точка – да се започне работа по политиките в земеделието, на която никой не обръща внимание, но тя е ключова.

Българска аграрна камара следи процесите в движение, увери изпълнителният директор на организацията. Още преди приемането на бюджета за 2024 г. от камарата изпратиха писма, в които се настояваше да бъдат заделени средства за „украинската помощ“, следвайки изменението на европейския регламент, който позволява подобно финансиране. 

След като това финансиране не беше предвидено в националната план-сметка, от Българска аграрна камара написахме писмо да започне дебат, в противен случай ще се обяви протестна готовност, припомни още Светлана Боянова. 

„От Националната асоциация на зърнопроизводителите включиха към декларацията точка против пълната либерализация на пазара спрямо Украйна и поискаха допълнителен финансов ресурс за бранша, тъй като не бяха приети никакви искания за намаление на вноса, въвеждане на тарифни квоти и други ограничения, спрямо неконтролирания импорт от Украйна. Това се случва не само в България, но и в останалите страни-членки“, уточни тя. 

Боянова увери, че протестната готовност е заявена, когато е станало ясно отношението към отрасъла, въпреки всички аргументи, които бяха изложени, особено че средствата са необходими за сектор Плодове и зеленчуци и Животновъдство. 

В крайна сметка 442 млн. лева, поискани тогава, които включваха и държавната помощ за напояването, не бяха предвидени в бюджета, а те са от ключово значение. 

„Исканията ни са обосновани и оправдани, не може да се заявява, че зърнопроизводителите просто искали едни пари“, посочи тя по повод предстоящата среща на представители на българските земеделци с премиера, вицепремиера, финансовия и земеделския министър.

„Искаме да убедим Асен Василев именно в това, че не става въпрос само да се дадат едни пари, че колкото и голям да е един производител има таван на помощта, над който повече не може да бъде субсидиран и идеята сега е да се подкрепят не големите, а малките и средните производители“, коментира още изпълнителният директор на Българска аграрна камара. 

„Очевидно е, че има сериозен проблем с пазарите в цяла Европа. Ако един земеделски производител успее да реализира на конкурентна цена продукцията си, няма да настоява за субсидии. Но в момента не се случва и хората не могат да го постигнат“, каза още експертът. 

От думите и стана ясно, че земеделците не са против да има зелени мерки, но не одобряват да бъдат въвеждани по-този начин. Затова зелените изисквания са пред провал и се надигат протести в цяла Европа.

„Земеделието стана жертва на геополитиката. Украйна е приоритет и всички искаме да спре войната, но не сме доволни от начина, по който действат европейските институции спрямо фермерите“, каза още Светлана Боянова.