Бизнесът с шафран вече е познат на мнозина земеделски производители, след първоначалната еуфория настъпи унение, липсата на опит си каза думата и мнозина от пионерите загубиха сериозни инвестиции, направени в посадъчен материал.

Гласувайте: Очаквате ли трудности при кандидатстването по Кампания 2023 за директни плащания?

Въпреки това интересът към това производство не спира. Една от най-младите организации е Сдружението на шафранопроизводителите в България, което има амбицията нейните членове да заемат този нишов пазар и да се подготвят за успешна реализация зад граница. 

„Първоначално в страната е внасян посадъчен материал от няколко страни, но сега когато консултираме бъдещите наши членове, които искат да станат производители или хора с намерение да разширят шафрановите си полета, винаги ги съветваме да купуват материал, който вече е климатизиран към условията в нашите географски ширини и особености“, коментира за Агри.БГ Антонио Бонев, който от няколко дни е новият председател на сдружението. 

От думите му става ясно, че всички, които произвеждат шафран от няколко години, вече имат климатизирани луковици и е най-добре да се закупи посадъчен материал от тези стопани. 

Сушата не пощади шафрана

Миналогодишната суша е оказала сериозно влияние и на шафранопроизводителите. Според Бонев, по-скоро е мит, че шафранът няма нужда от поливане. Като всяко живо растение той също се нуждае от вода и хранителни вещества, за да ес развива добре. Желателно е шафранът да се полива преди цъфтеж, за да се даде добър старт на растенията. 

„Доста хора подходиха към шафрана с големи очаквания за силен пазар, но без да е свършена предварителната работа за неговото развитие. Ние в момента структурираме къщичката си и на практика работим от нулата. Сдружението е регистрирано през 2020 г. след като група от хора се обединихме около идеята за успешно производство и търговията с шафран. Преди да стигнем до пазара има път, който трябва да извървим и мисля, че го правим добре“, казва още Бонев, който също отглежда шафранов минзухар. 

В България в момента пазарът е нишов, има конкретни места където членовете на Сдружението успяват да продават. „Може да се очаква и повече, но от всеки производител зависи до какви хора би стигнал и какъв интерес би пробудил в тях, за да купуват шафран“, споделя председателят на организацията, която е със седалище Стара Загора, но обединява над 50 производители от цялата страна. За тях от Сдружението са осигурили различни отстъпки - за торове, при изготвяне на качествен анализ за шафрана, както включване в рекламни материали, за да може да си намалят себестойността на произведената от тях продукция.

Амбицията е производителите да разполагат с  качествените анализи, които се изработват в България и чужбина въз основа на сериозен научен опит. Към организация е ангажиран и научен работник, който съдейства на членовете със съвети. „Въз основа на тези неща ние ще стигнем във времето до външните пазари“, убеден е Бонев.  

В страната има лаборатория, която извършва качествени анализи на шафран и е в договорни отношения със Сдружението, така че неговите членове да правят анализите си на преференциални цени. С това окачествяване те могат да следят своите показатели и да подобряват качеството на продукцията си във времето. 

Качественият анализ, направен тук играе ролята на сертификат за сделки в чужбина, но е добре известно, че външните клиенти не разчитат само на това и предпочитат да си вземат проби от суровината на място, да направят анализите и окачествяването в чужбина. 

Всяка нишка преминава през човешка ръка

„В шафранопроизводството няма механизация, а всеки ръчен труд добавя качество към продукта или суровината. За колегите, които отглеждат над декар е необходимо да ползват наети работници при прибирането на цветовете и след това за почистването. Не е лесно, но все пак намираме хора“, сподели още Бонев. 

Трудности тук също не липсват. Както във всеки друг бранш, така и в това производство има отсяване на ангажираните в бранша, които си тръгват по различни причини. 

Между другото малко известно е, че това е повторно завръщане на шафрана по нашите земи. Ценната подправка се е добивала и преди повече от 120 години, сочат източници, достигнали до сдружението. 

„Когато има желание, намираме начини да произвеждаме качествен шафран в нужните количества. Трябва ни време, за да направим шафранопроизводството по-популярно у нас. Освен това се опитваме да популяризираме шафрана като билка, която е много ценна и се използва при редица заболявания", споделя Антонио Бонев личните си амбиции като председател на Сдружението на шафранопроизводителите в България.