„Пасищата изсъхнаха. Липсата на дъжд се отразява много зле. От сушата нищо не остана по полетата. Паша няма. Дохранваме, посегнахме към запасите за зимата”. Така сбито обобщава ситуацията Златина Георгиева, която развива семейна кравеферма във варненското село Изворско. През 2012 г. дамата продължава семейната традиция и изгражда ферма с 40 млечни крави и малки телета. От добитото мляко в малката семейна мандра се приготвят млечни продукти. 

Статистика: Смесените животновъдни стопанства нямат потенциал

Кравите всеки ден се изкарват на паша в район, който е част от Натура 2000. Все още стопанството не е сертифицирано за биологично производство, но Златина смята, че в бъдеще има време за тази стъпка. 

Заради изсъхналите пасища животните се прибират гладни. Налага се дохранване с приготвения за зимните месеци фураж, което вдига себестойността на продукцията. Млеконадоят спада и това води до редуциране на производството в мандрата.

„Нямаме избор, купуваме фураж, попълваме запасите. Трябва да се справим, затова разширихме участието си в три фермерски пазара във Варна”, пояснява още стопанката. 

Златина и колегите й от региона се опасяват, че ако сега изчерпат запасите си от фураж, през зимата ще се налага да купуват на по-високи цени. 

Обичайно семейството наема близо 400 дка пасища от общината.  

„През пролетта имахме планове за още 150 дка. Идеята беше да гледаме животните пасищно на електронен пастир, евентуално да се разширим”, споделя още фермерката. Плановете са едно, но реалностите и пандемията COVID-19 променя всичко.