Министерството на земеделието публикува идентифицираните потребности на фермерите, върху които ще стъпи изготвянето на Националния стратегически план. Много от заключенията са ви до болка познати, но тук са облечени в цифри и сравнения, които заслужават внимание.

Асоциации настояват за по-справедлива ОСП след 2020 с таван

Ще ви ги представим в няколко последователни части, за да придобиете представа в каква насока се работи. Потребностите по Специфична цел 1 на регламента са формулирани като „Подпомагане на достатъчно надеждни земеделски доходи“ и включва няколко подточки.

1.    Земеделието да се доближи до средното равнище на доходи в другите сектори на икономиката

В периода 2005-2018 г. доходът от земеделие в България на зает в сектора е средно около 83% от средното заплащане в икономиката. Средният нетен доход на стопанство се повишава, но за 2007-2016 г. той остава по-нисък в сравнение с някои други държави членки на ЕС. 

Стопанствата в България са реализирали най-висок среден доход през 2014 г. – 18 660 лв., главно в резултат на по-големите субсидии в предходната година. След 2014 г. обаче има понижение в нетния доход, като за 2016 г. то е по-чувствително – 13 386 лв. 

Причините за недостатъчните доходи на фермерите са преобладаващата продукция с ниска добавена стойност, по-ниска производителност, екстензивно производство, по-ниска ефективност. 

Според Министерството субсидиите продължават да са важна за доходите на фермите. Съществува тенденция на намаляване на средната норма на рентабилност на земеделските стопанства със и без субсидии, като във втория случай то е в по-голяма степен. 

2.    Да се повиши ефективността на подкрепата и да се увеличи потенциалът на малките и средни стопанства 

Анализът на разпределението на подкрепата между бенефициентите за периода 2007-2017 г. показва, че значителни средства отиват при едрите стопанства, а по-малка част – при малките. 

Коефициентът на концентрация на неравномерно разпределената сума, който отчита само субсидиите, които не са равномерно разпределени между бенефициентите, показва, че 75-76% от субсидиите са неравномерно разпределени в периода 2008-2013 г.

През 2014-2020 г. се наблюдава положителна промяна. Въведените промени в директните плащания в настоящия програмен период, със схеми, насочени към конкретни цели и типове стопанства, водят до положителен резултат и увеличаване на дела на равномерно разпределение до 27% за 2017 г.

Въпреки нарастването на средния икономически потенциал на стопанствата в страната обаче, той остава по-нисък спрямо ЕС. 

Причините са преобладаващият дял на дребните и малки стопанства, които не повишават своята конкурентоспособност, отливът от производства с по-висока добавена стойност (екстензивни култури и животновъдство), липсата на организираност. 

Средният икономически потенциал на българските земеделски стопанства е близо 4 пъти по-нисък от средния за ЕС-27. В периода 2013-2016 г. той все пак бележи ръст и достига 18 787 евро. 

Увеличение има при всички групи, като при стопанствата с полски култури този показател достига 48 760 евро. От специализираните стопанства с най-нисък икономически потенциал остават тези с трайни насаждения. Запазва се изключително ниският икономически потенциал на смесените животновъдни стопанства. 

Слабостите на малките стопанства са остаряло оборудване и слаба механизация, недостатъчен оборотен капитал, ниска кредитоспособност, неефективен мащаб на производството, труден пазар. 

Според анализа на министерството преструктурирането и развитието на малките стопанства е забавено поради техните ограничени ресурси. По-ниският им икономически потенциал (2 000 – 8 000 евро) води и до слаб нетен доход. 

Високият дял на вложения труд в малки стопанства е причина за висока трудоемкост на продукцията, неефективно производство и ниски доходи. По-малко е увеличението на дела на вложения труд в стопанствата с размер на ИЗП 10-50 ха, а промяната в стопанствата от 2-10 ха е незначителна. 

3.    Да се подпомогнат секторите зеленчуци, трайни насаждения и преживни животни

В периода 2010-2016 г. стопанствата с полски култури имат значително по-висок икономически потенциал от средния за всички стопанства (18 265 евро стандартна продукция). Това се дължи на факта, че най-едрите стопанства, отглеждащи зърнени култури и слънчоглед, са в тази група. С по-нисък икономически потенциал са стопанствата с трайни насаждения, тревопасни животни и смесено производство. 

От специализираните стопанства с най-нисък икономически потенциал са тези с трайни насаждения, средно 1 885 евро стандартна продукция. От неспециализираните стопанства с най-нисък икономически потенциал са смесените животновъдни стопанства – 1 523 евро стандартна продукция, който е най-ниският размер от всички типове стопанства в страната.

4.    Да се укрепят стопанствата в районите с природни и други ограничения 

Комбинацията или натрупването на ограничаващи фактори води до неравнопоставеност между земеделските стопани. В стопанствата с планинско земеделие през 2010 г. е произведена 2,2 пъти по-малко брутна продукция в сравнение с всички стопанства. За сравнение през 2013 г. тази разлика е 4,6 пъти, а през 2016 г. – 3,5 пъти). 

5.    Да се надгради и диверсифицира системата за управление на риска

Според работната група целият инструментариум следва да се обедини в единна система и да се развие. За да се обезпечи моделът за управление на риска обаче, трябва да се създаде взаимоспомагателен фонд, в който на принципа на споделеното финансиране да се привлекат средства от земеделските стопани, държавата и европейските фондове за земеделие. 

Диверсифицирането на системата за управление на риска пък може да стане чрез финансов принос за премиите по застрахователните схеми. 

6.    Да се оптимизират възможностите за напояване 

Статистиката сочи, че от 2007 г. в страната са идентифицирани около 72,6 хил. ха напоявани площи, а през 2016 г. са регистрирани около 136 хил. ха. Възможности за напояване има в 120 хил. стопанства, или в почти 59% от цялата съвкупност. 

За никого не е тайна, че разпределението на поливните площи не е балансирано. Най-високият дял се пада на дребни стопанства, стопанисващи по-малко от 2 ха. Те са специализирани в отглеждане на зеленчуци и са разположени предимно в Източнобеломорския и Западнобеломорския район. 

Макар средните добиви от зърнени култури, плодове и грозде да имат слабо увеличение след 2007 г., производствените добиви от зеленчуци остават ниски на фона на другите страни от ЕС и в нашия географски регион. 

Видимото нарастване на производителността при плодовете и гроздето се свързват предимно с появата на нови насаждения, които осигуряват по-високи добиви. При зеленчуците обаче липсата на ресурси (включително напояване) и на земеделски практики водят до изоставане. 

По статистически данни добивите от поливни култури надвишават добивите от неполивни култури с 10-50% в зависимост от културата. 
 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.