Времето в Северозапада тази пролет създаде сериозни грижи и на зеленчукопроизводители, и на овощари, но за лозарите от Дунавската равнина за сега то буквално е небесна благословия.

За 20 години лозята у нас са пет пъти по-малко

 „От стари хора съм чувал, че си има лозарски години т.е. природата е благосклонна и към лозята, и към реколтата. Тази май се очертава такава, защото гледам, че моите лозички са пълни с гроздета”, с умиление разказва Горан Тодоров, който се грижи за собствен лозов масив.

 Единственото, което трябвало да прави по-активно е да пръска след всеки валеж, но това не го притеснява засега. Важното за него е, че в този район дъждовете не са прекалено много, както например в Предбалкана и планинските части на региона. Температурите в равнината според него също са нормални.

„Помня миналата година например по това време какъв пек беше и каква суша се заформяше още в този период. Сега е умерено хладно и влажно и имам надежди, като гледам гроздетата. Мисля си обаче, че тази година лозето ще иска и мотика, но и молитва, защото ще е много зле, ако при този разкош от гроздета, който гледам сега, удари някоя градушка. Чувах вече, че колеги от Предбалкана са пострадали и се моля за себе си, та да ни подмине”, откровен е Горан.

Според него подпочвената влага за лозите му вече е достатъчна и дори и да настъпи сушав период, това няма да е проблем за растенията тъй като те вече са получили достатъчно преди да прецъфтят и да заредят плода. За да не им повлияят много горещините, ако дойдат такива, той ще превие леторастите, поникнали от чепчета така, че да засенчват плодовете на лозите. Другото, което е изключително важно е да продължава да ги пази от това, от което може и както знае, че трябва – с окопаване срещу плевелите, и с пръскане срещу маната и вредоносния гроздов молец.