Закъсняващата пролет и хладното за сезона време изправят производителите на ягодоплодни култури пред поредната предизвикателна година. По темата за промените в климата и как те влияят на производството на ягодоплодни Агри.БГ разговаря с агронома Стефан Гроздев, специалист по биологично земеделие и ягодоплодни култури.

Не изпускайте приеми и плащания през месец май

Какви са наблюденията ви относно промените в климата през последните години?

Забелязва се осезаемо, не само през последните 3-4 години, повишение на средногодишните температури, неравномерно разпределение на дъждовете - имаме дъждовни периоди с големи количества дъжд, особено през вегетативния период на растенията. Трябва да се има предвид, че тези дъждове пряко влияят на почвеното плодородие, защото водят до ерозия. Дългите периоди на суша с високи температури, каквито има през летните месеци, също са пагубни. Тези климатични промени въздействат върху производството и допълнително увреждат екосистемите и почвеното плодородие.

И растенията страдат от това…

При високите летни температури - над 30-33°C, които наблюдаваме, растението спира да фотосинтезира и преминава към процеса дишане. Между двата процеса трябва да има абсолютен баланс, но когато фотосинтезата спре, растението преминава в режим, в който се стреми да запази себе си. В този случай значително намалява усвояването на вода и хранителни вещества и тогава чрез дишането се разграждат натрупаните асимилати. Това води до намаляване на добива.
Последните години наблюдавахме цели полета, които страдат от суша и високи температури. А когато загиват растенията, загива и почвата, защото нейното съществуване е възможно само ако има растения върху нея.

Какво могат да предприемат земеделците в тези условия?

На първо място винаги стои въпросът как да продължим да правим земеделско производство, за да има продоволствие. Но, за съжаление, пропуснахме момента, в който трябваше да правим опазващо земеделие. Сега трябва да правим регенеративно (възстановяващо) производство.

Много важно е при създаването на нашите производствени планове да имаме предвид, че технологията, която реализираме, трябва да бъде една крачка напред - т.е. винаги да сме наясно, че вероятността за неблагоприятни климатични условия е много висока!

Изключително важно е да следим прогнозите и да имаме план за въздействие на самата технология. Културните растения, от които чакаме добив, трябва да имат максимално изграден имунитет и да бъдат поставени в условия, които в максимална степен ще ги защитят. Растението трябва не само да оцелее, но и да запази потенциала си за добив.

Много е важно да бъдем наблюдателни към условията на средата, често да обследваме полетата и да вземаме решения съобразно състоянието и фазите на ягодите - цъфтеж, наедряване, зреене на плода! Трябва правилно да се подбират макроелементите, които се подават, в зависимост от фазата,  на растението. Това не трябва да се случва хаотично - както при ягодите, така и при малините.

Когато създаваме бизнес с ягодоплодни, е от изключителна важност да разгледаме региона, в който искаме да създадем насаждения. Последните години показаха, че малините не са особено подходящи в много от районите, където се отглеждат. С променлив успех те продължават да се отглеждат, защото вече са създадени големи масиви. Към част от тях има и преработвателни предприятия. При ремонтантните сортове малини проблемите настъпват през най-топлите месеци на годината, но има сортове, които могат да плододават на двугодишна дървесина.

Какво означава това?

Ако двугодишната пръчка се остави, то на следващата година тя плододава по-рано от едногодишната пръчка. Така до някаква степен се разпределя рискът. Тя плододава в края на юни, когато все още горещините не са в разгара си. А малината е изключително чувствителна на високи температури и нейното естествено местообитание е в планината - над 800-900 м надморска височина, на водопропускливи почви, хладен климат, висока влажност и температури, които не превишават 28-30°C.

Да, но както казахте, много насаждения са в равнинни райони. Какво друго може да се предприеме?

Все пак съвременните сортове се създават, за да издържат и при по-сурови за тях летни условия. Така че можем да се спрем на ранни сортове или такива, които позволяват реколтата да се пребира преди разгара на лятото. 

 Всички наши действия трябва да са насочени към това, почвата да бъде в изключително живо състояние. Само така тя може да абсорбира достатъчно влага и то по полезен начин - не да я задържа и това да бъде унищожително за корените, а да бъде в оптимално състояние, във висока биологична активност с хранителни вещества, които са достъпни за корените на ягодоплодните. Това може да се постигне с особена грижа за почвеното плодородие.

Каква е ситуацията при ягодите?

По отношение на ягодите ситуацията е малко по-различна, защото в България се отглеждат основно сезонни сортове, които плододават през месеците май и юни, когато все още няма високи температури. Тук обаче, особено през последните три години, се сблъскваме с валежите и студената пролет. Тези условия са много неблагоприятни за развитие и плододаване на ягодата. Тя обича слънце и умерена влажност. Колкото повече топли дни с температури до 28°C и умерена влажност имаме, толкова по-благоприятни са условията за развитието ѝ. Моите наблюдения показват, че условията за плододаване на ягоди са най-подходящи във втората половина на месец май.

А по отношение на ремонтантните сортове ягоди?

Наблюденията ми за ремонтантните ягоди, които плододават през всички топли месеци на годината (от май до средата на октомври), са, че през горещите месеци плододаването изключително силно намалява.  

Може ли да дадете пример от практиката си за нетипични климатични явления и влиянието им върху ягодоплодни?

Пример от миналата година е опитът ми с производител на ягоди в Самоков (Рила). Тогава се случи прецедент за този агроклиматичен регион на 950 м надморска височина, в който цели 20 дни температурите бяха над 37-38°C - явление, което не е наблюдавано до тогава. В региона има много производители на малини и ягоди и тези условия засегнаха и двете култури. Малината буквално преустанови цъфтежа си. Почти същото се случи и при ягодата, което оказа силно влияние върху цъфтежа, наедряването и узряването на плодовете. Така че климатичните промени вече се усещат и в по-високите части на планината.

Това се случва при ремонтантни сортове, нали така?

Да, и това доказва, че ремонтантните сортове поне през два месеца от годината няма да бъдат особено ефективни. Тоест, ако гледаме ремонтантни сортове, ние трябва да имаме предвид, че ще имаме задоволителни резултати през май; добри - през юни и началото на юли; не чак толкова добри през втората половина на юли и август и отново добри резултати - през септември и първата половина на октомври. В случая ремонтантните сортове, при правилно приложена технология, могат да ни гарантират три месеца, в които ще имаме добра реколта.
Разбира се, всичко е обвързано и с пазарната ни стратегия.

Променят ли се вредителите и болестите, които нападат ягодоплодните?

Променят се! Това, което наблюдаваме през последните години, е, че има популация от сериозни вредители, които се развиват безпроблемно, и дори чрез нашата намеса резултати се постигат изключително трудно. Всяка година имаме развитие на нощенка, дроздофила. Миналата година имаше изключително силно развитие на трипс в много полета. Той уврежда цветчетата и плодовете на ягодите. Но все по-често се среща и при зеленчуците. 

Нещо изключително важно, когато извеждаме растителната защита, независимо дали се прави биологично или конвенционално производство, винаги трябва да бъде вниманието ни към екосистемите. Трябва да мислим как да не ги увреждаме.

Все по-често в регенеративното земеделие се говори за покривни култури. Прилагат ли се те и при ягодоплодните?

За щастие, все по-често в трайните насаждения се наблюдава практика по отглеждане на покривни култури. Това е много добре и е много важно, защото разстоянието между редовете в едно трайно насаждение не е изолирана зона. Много колеги смятат, че, ако имат напоителна система и подават хранителни вещества чрез нея, това, което се случва в разстоянието между редовете, не е важно! Това обаче не е така. В междуредията трябва да има живот, почвата трябва да бъде добре защитена и покрита. В нея трябва да се развиват корени, които да доставят до растенията микроорганизми. В междуредията задължително трябва да се задържа влага. И не на последно място - трябва да има фотосинтезиращи растения.