Едно поле, микс от 8 покривни култури и развитието им дни преди да бъдат терминирани. Поредното издание от съвместната рубрика на Агри.БГ и специалиста по покривни култури Борис Коев е с подробно видео от опитното поле в село Тръстеник, област Русе. 

Опитното поле

През миналата година на него са правени опити с пшеница и ечемик - т.е. има два предшественика на покривните култури. Следващата култура в сеитбообръщението ще бъде царевица.

Последната обработка на полето е правена преди сеитба на опитите с ечемик и пшеница, като тя включва едно дисковане и сеитба със сеялка с дискова секция. Повече от три години на полето не е прилагана дълбока оран. В същото време почвата е много добре агрегатирана.

Тъй като това е естествената й структура, тя ще се запази и през вегетацията на основната култура, без значение дали ще падне проливен дъжд, или не.

Избор на микс от покривни култури и сеитба

В края на месец август 2021 г. на полето падат 15 л./кв.м дъжд, който успява да провокира част от самосевките. Малко след сеитбата на покривните култури, която е извършена на 10 септември, полето е третирано с глифозат. ПК са засети върху мулча от предходните култури със сеялка за директна сеитба без никаква обработка на почвата.

“Оценката ми е, че за тези 10 дни загубихме твърде много влага за редовното поникване на покривните култури. Още през есента те поникнаха “шарено”, като тези, които имаха нужда от повече влага и температура (суданка, кротолария, детелина), изобщо не поникнаха”, обяснява Борис.

В микса са включени презимуващи и непрезимуващи култури. Той е 8-компонентен и в него са подбрани предимно презимуващи и студоустойчиви култури - ръж, черен овес, репко, ряпа, фацелия, кориандър, фий и детелина. 


“Идеята беше да сравним различни тактики за есенна покривна култура - такива, които са с по-интензивен растеж през есента - да измръзнат, за да се открие полето за сеитба или минимална обработка; както и миксове, които са комбинирани - една част да измръзнат, останалите да продължат вегетацията си, за да се запазят живите корени на полето и да се поддържа и развива микробиологичната активност.

Различните почвени анализи, които правим, показват, че живата микробиология е най-важният компонент на почвата”, подчертава Борис. 

Развитие на покривните култури и резултати, постигнати към 15 април 2022 г.

В момента детелината се наблюдава много рядко. Най-добре стоят житните култури - ръж и черен овес. На следващо място бих посочил кориандърът, който поникна много редовно. Фият поникна сравнително добре на места, въпреки шарената влага. На последно място е фацелията, при която презимуваха отделни растения. Влагата за поникването ѝ дойде твърде късно, тъй като от сеитбата тук се одъжди чак в средата на октомври. Тогава беше и доста студено”, отчита Борис Коев.

С пенетрометър специалистът измерва плътността на почвата и не установява преуплътняване. Слоят е доста добре структуриран. Почвата не е сплъстена. Има корени. Влагата от сутрешната роса е много добре съхранена. Особено под мулча се наблюдава, че влагата започва от най-горния слой.

Наличието на влага е добър признак, защото развитието на микробиологичната активност изисква, освен температура, и постоянна влага. Тоест - в момента тези покривни култури и този мулч работят. 

Фий

Пример за това е фият, който образува грудки. Азотфиксиращите бактерии от рода Ризобиум вършат своята работа при наличието на тази влага. Въпреки че скоро предстои терминиране на покривните култури, няма да има възможност за използване на пълния потенциал на детелината и фия. Въпреки това те са свършили основната си задача в този микс - тя не е допълнително снабдяване на почвата с азот, а “наторяване” на останалите култури в микса (тъй като при ПК не се използват минерални или органични торове).

Кориандър

От две години Борис изучава кориандъра като покривна култура. За него има различни изследвания, които сочат, че създава благоприятна среда за развитие на гъбните микроорганизми. Подходящ е за това поле заради високото му pH - между 7,9 и 8. Защо е важно да знаем това? Защото високото pH e подходяща среда за развитие на бактерии. Има и редица изслeдвания, които показват, че балансът между гъбните и бактерийните микроорганизми има пряка връзка с добива. Именно за постигане на този баланс в микса от ПК е заложен и кориандър. Освен това, той има и добра коренова система.

Ръж и черен овес

Структурата на кореновата система на житните е много подходяща за разрохкване на повърхностния почвен слой, което, от своя страна, подобрява агрегатирането на почвата - т.е. намалява нейната податливост на ерозия. Тази година например се характеризира с много силна ветрова ерозия, тъй като почти през цялата зима липсваше снежна покривка, а ветровете бяха постоянни.

Друго предимство на житните култури е ефектът на култивирането - разрохквайки почвата с корените си, ще се улесни сеитбата на основната култура.

Освен това червеите имат възможност да се движат в каналчетата между корените на ръжта и допълнително да копаят. Чрез тези каналчета се освобождава пространство да влиза въздух. Когато структурата на почвата не се нарушава, тези каналчета се запазват цели, което позволява въздухът да навлиза в по-голяма дълбочина. “Полезните микроорганизми се развиват в кислородна среда (аеробни микроорганизми) и намирането им на дълбочина 20 см е индикация, че успяваме да създадем много по-голям слой за развитие на тези микроорганизми”, уточнява Борис. 

Репко 

Кръстоцветните, освен че влияят много добре на структурата, са и много добър регулатор на pH на почвата. Репкото се развива подобно на рапицата. Напада се от същите болести и неприятели. Ето защо в полета с често сеитбообращение на рапица е добре да се избягва репко като покривна култура! “Това, което съм наблюдавал в различните си опити, е, че червеите също много обичат кръстоцветни”, споделя специалистът. 

Фацелия

За първа година Борис работи с фацелия като покривна култура. Тя има влияние върху свободните форми на фосфора. Включена е в микса от покривни култури, тъй като полето предразполага ниско усвоимо ниво на фосфора. Видно е, че структурата на почвата се е разрохкала от кореновата система на фацелията (която има един основен корен с разклонения) и наличие на червеи. Когато цъфне, фацелията е изключително предпочитано растение от пчелите.   

Важен акцент!

Това, че не постигаме резултати както в някои райони на САЩ, където дадена покривна култура е с изключително високо ниво на биомаса, не означава, че покривната култура няма ползи за това поле. Тя имо полезно действие върху структурата на почвата, балансирането на химичния състав, подобряване на микробиологичната активност. Ползите на биомасата са предимно за мулчиране и за обогатяване с въглерод на почвата. 

Тъй като в случая сеитбообръщението е след слято засети житни култури, има наличност на добър мулч. Тоест липсата на добра биомаса от самата покривна култура не означава, че не сме извлекли ползи от самите растения!

Заплевеляване на полето

В опитното поле се наблюдава и заплевеляване с различни плевели - синап, великденче, червена мъртва коприва и други видове. Когато покривната култура не успее да се подреди нормално през есента, остава пространство за появата на естествените плевели, които се съдържат в плевелната банка на съответното поле. Повечето плевели обаче ще бъдат унищожени при терминирането на покривните култури преди фазата им на цъфтеж и това ще намали размера на плевелната банка в полето.

“Много хора смятат, че в ноу-тил полетата плевелите се намножават, но тук е изключително важно как ще се подходи със сеитбата, какви плевели сме имали при поникването на покривните култури и много други фактори”, посочва Борис.

Терминиране на покривните култури

Покривните култури ще бъдат терминирани по химичен път. “За съжаление, за да направим механично терминиране, трябва да изчакаме поне още две седмици (считано от 15 април, когато е снимано видеото - бел.автора), а времето изключително много напредва. Последните 2-3 години в района се засушава твърде рано. Не остава достатъчно влага за нормалното развитие на основната култура и това затруднява опрашването ѝ. 

Тъй като тук липсват перфектните условия, каквито се създават при оран, продълбочаване, култивиране - някои от семената попадат в по-неблагоприятна среда и се развиват по-бавно. Те трябва да “догонят” останалите равномерно поникнали растения и може да се получи липса на кочан. “Терминирайки по-рано покривните култури, се надяваме да дадем достатъчно време на царевицата да премине през най-важните фази от развитието си при по-благоприятни условия”, казва в заключение Борис Коев.