Краят на всяка година е време за равносметка. Каква бе тя за българския собственик на земя и земеделец, попитахме Стайко Стайков – председател на Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

За съжаление, той не е склонен да дава прогноза за сделките със земи през 2023 г., тъй като в момента това би било спекулация. Всичко зависи от геополитическата обстановка, световните икономически тенденции, климата. 

Вижте за какво още си поговорихме с него на 9 декември с уговорката, че материалът за Агри.БГ има информативно-аналитичен характер и не дава препоръка за взимане на инвестиционно решение.

Г-н Стайков, какъв ефект оказват върху сектора високата инфлация и войната в Украйна?

 

Последиците от глобалната Ковид пандемия ограничиха живота, блокираха икономиките, нарушиха производството и веригите за доставки. Последва войната в Украйна, която освен че е непозната за цели поколения на Стария континент, доведе до вълни от санкции.

От друга страна, има цикличност в глобалните кризи – били те валутни, банкови, финансови или други. Всички тези предпоставки доведоха до „перфектната буря”.

Правителствата, международните институции и икономиките не бяха подготвени. Особено на фона на отпусканите години наред „хеликоптерни пари” и липсата на диверсификация при осигуряването на основни енергосуровини.

Всичко това доведе до непознати рискове, „страдащи” икономики, огромни непланирани разходи за подкрепа на бизнеса и запазване на работни места, стимулиране на инфлационните процеси, прекъснати вериги на доставка, галопиращи цени на енергоресурси, семена, препарати, торове за селскостопанския сектор.

Смятам, че българските земеделци се справят добре. Особено тези, които са развили пазарни стопанства, съчетавайки оптимално науката и практиката. 

Всяка криза има и пречистващ, оздравителен характер. Тя отсява здравия от нездравия бизнес модел, правилните практики от неправилните. Не на последно място дава и уроци. Всеки, който се е справил, трябва да бъде горд.

Националната помощ също бе от полза. България подкрепи антикризисно селското стопанство през 2022 г. с приблизително 1 млрд. лв. От солидарността на Европа българският земеделец получи само около 60 млн. лв. по линия на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). 

Какви бяха тенденциите през 2022 г. на пазара със земеделска земя и нивата на рентите?

 

На пазара и рентите влияние оказват различни фактори. Такива са плодородността на почвата, възможностите за напояване, подреждането и групирането на парцелите, доколко са развити арендните отношения, нивото на конкуренция, нивото на предлагане, климатичните промени.

Там, където има най-добри условия за развитие на селскостопанско производство, можем да говорим за приблизително повишение на цената на актива между 5 и 15%.

Що се отнася до рентите, то Северна България продължава да бъде първенец с нива между 50 и 120 лв. на дка, докато в Южна България те са по-ниски.

Това се дължи донякъде и на глобалния риск за продоволствената сигурност и изхранването на населението, който доведе до моменти на резки ръстове в продажните цени на продукцията (цените на пшеницата, ечемика, рапицата и слънчогледа скочиха с над 100%). 

Ще се намери ли най-после финансов ресурс и стимул за собствениците на земеделски земи и земеделските производители да изграждат нови напоителни съоръжения на ниво стопанство?

 

За съжаление, първоначално предвиденият ресурс за хидромелиоративни съоръжения в Плана за възстановяване и устойчивост от повече от 800 млн. лв. бе загубен. В момента са заложени 119,7 млн. лв. с ДДС за „Инвестиции, свързани с ефективното използване на вода в земеделските стопанства” като част от „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“.

Добрата новина е, че в Стратегическия план за развитие на земеделието са разработени три интервенции, включващи възможности за инвестиции в напоителни системи.

Горд съм, че успяхме да се преборим в работната група да има отделени средства не само за ремонт и модернизация на напоителни системи, но и за изграждането на нови на ниво стопанство. Това се случва за първи път!

  • Инвестиции в земеделските стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда – допустими са и дейности за инвестиции в напоителни системи в земеделските стопанства, които не водят до нетно увеличение на напояваната площ (ремонт/реконструкция на съществуващи напоителни системи). Предвиденият общ бюджет по интервенцията е в размер на 105 810 991 евро публични средства, като не е предвиден отделен бюджет само за дейности, свързани с напояване.
  • Инвестиции в земеделските стопанства – допустими са и дейности за инвестиции в напоителни системи в земеделските стопанства, които водят до нетно увеличение на напояваната площ (изграждане на нови напоителни системи). Предвиденият общ бюджет по интервенцията е в размер на 246 892 313 евро публични средства, като не е предвиден отделен бюджет само за дейности, свързани с напояване.
  • Инвестиции в инфраструктура за напояване – допустими са само  дейности за инвестиции в напоителни системи извън земеделските стопанства, които не водят до нетно увеличение на напояваната площ (ремонт/реконструкция на съществуващи напоителни системи). Предвиденият общ бюджет по интервенцията е в размер на 100 000 000 евро публични средства. Кандидати по интервенцията могат да бъдат: сдружения за напояване,  юридически лица, предоставящи услугата „Доставяне на вода за напояване“ и „Напоителни системи“ ЕАД.
Как очаквате да се отразят новите правила за подпомагане върху работата на земеделците като арендатори и собственици на земи? 

 

Важното за бранша е, че България има вече одобрен Стратегически план за 2023-27 г. Няма идеални планове. Би било неестествено всички да харесват даден инструмент, особено толкова сложен и всеобхватен. Положителното е, че има срок от две години, през който ще могат да се отстраняват проблеми, да се преразглеждат и адаптират текстове, напасва, изглажда.

Важно бе също, че 48-ото НС гласува на първо четене Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), което ще позволи законното изпълнение на Стратегическия план. Но да не забравяме, че има още доста чакащи за приемане от парламента нормативни документи, от които зависи изпълнението му.

Какво ще пожелаете на членовете на БАСЗЗ, собствениците на земеделски земи и фермерите за 2023 г.?

 

Нека вперили поглед в бъдещето с надежда да бъдем човечни, да бъдем състрадателни и грижовни с всяка мисъл, с всеки жест и постъпка. С вяра в доброто, в себе си и в бъдещето. Всеки край е и ново начало. Приемете моите най-искрени пожелания за мир, здраве, късмет, споделени мигове с най-близките, благоденствие и обич през новата 2023 г.