Десетки декари ливади, сухи треви и терени с храстова растителност изгоряха през последните 3 седмици. Сумарно за целия регион цифрата само от последната седмица надхвърля 100 декара.

Сроковете през март, за които да внимавате

 „Това обикновено го правят хора, които или не са поддържали ливадите си поне няколко години и така искат да се отърват от тръгналите в тях ниски храсталаци, или такива, които смятат, че опожаряването ще стимулира развитието на по-тучна трева. И едните, и другите според мен обаче са дълбоко заблудени и безотговорни хора, но няма кой да ги накаже и така е от години“, коментира Васил Костов, който се радва, че падналия сняг е спрял поне временно повсеместното опожаряване.

Той самият е собственик на ливади, които се старае да стопанисва, както трябва и никога не ги е палил. Изпадал е обаче в проблемна ситуация със своя малка овощна градина, когато някой драснал клечката на съседен парцел със суха трева точно по това време и затова е особено чувствителен към темата. Човекът е категоричен, че това е масова практика в региона. Елементарна справка в полицейския бюлетин потвърждава твърдението му. В последния ден преди снеговалежа по този начин в област Монтана са опожарени над 30 декара, а в предходния – над 60. Локални огнища по същия начин са опожарили и десетки декари във врачанско. Палени били почти повсеместно заради сухото време.

„Миналата седмица през нощта пътувам и на влизане в едно село гледам, че горят поне 3 площи около него. В населеното място по пътя ми забелязвам, че кръчмата свети. Влизам и още от вратата казвам “ Хора, край селото гори от 3 страни! Няма ли да отидете да гасите?“ Мъжете по масите ме изгледаха, както се гледа луд човек. Само един от тях ми обясни, че това си е нещо нормално по това време. След малко пожарната щяла да дойде и да угаси. После разбрах, че това гасене е продължило и на другия ден, защото докато пожарникарите потушавали едното огнище, в другия край пламвало друго. Какво да Ви кажа?! Няма оправия. Добре, че заваля, та малко да си отдъхнем преди поредната кампания по палене на сухи треви и храсти“, обяснява Васил.

Според него проблемът е в това, че няма заловени и наказани, а се случвало всяка година при по-дълго засушаване на времето през пролетта. Тази година продължителната липса на валежи дала шансове да се случва дори още по-рано и да продължи прекалено дълго. Спасението дошло с последния обилен сняг, който все пак паднал и спрял опожаряванията в региона.