Най-важният документ за българското земеделие, който в момента се работи, е Стратегическият план за новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Четирите анализа на университетите са готови, идентифицираните потребности са на обществено обсъждане, примерният наръчник за добри практики е качен на сайта на земеделското министерство, тематичната работна група имаше своето първо заседание. 

Цирк ли е изработването на Стратегическия план?

Спазва ли се обаче последователността на работа и какво куца в изготвянето на Стратегическия план, попитахме един от членовете на тематичната работна група – Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации.

Нуждата от силен бранш

"Не е едно и също да си земеделец и да пишеш такива документи. Връзката между едното и другото трябва да я правят браншовите организации. Но в България браншовите организации са се самоопределили като такива. Това може да стане по два начина – или чрез закон или доброволно, както е Копа-Коджека.

За да бъдеш браншова организация, се изисква много повече от членска маса, а именно:

•    Експертиза;
•    Качество на документите и на действията;
•    Ясна стратегия. 
•    Устав.

Колкото е ключово министерството да бъде силно и експертно, още по-важно е да имаме силен бранш. Като силният бранш трябва да има ясни правила – кой, какво, кога и как решава от името на близо 80 хиляди земеделски стопани. Затова е много важно в тази тематична работна група да бъдем не просто някаква бройка, а да можем да пишем такива документи."

Ролята на тематичната работна група за Стратегическия план

"Във вътрешните правила на тематичната работна група трябваше да има процедура за вземане на решения. Каза ни се обаче, че няма да има такива, защото ние сме били само с консултативна функция. Тогава възникват въпросите:

•    Ако ние няма да вземаме решения, какъв Стратегически план изготвяме, както е по Постановление?
•    Ако наистина имаме членове, които по Постановление са с обществено полезна дейност, и имаме поканени за участие, ние точно каква работна група сме? 

След като няма да вземаме решения, в момента е заличена разликата между организациите в обществена полза и другите в частна полза, защото ние очевидно само можем да се изказваме. 

Безспорно земеделските производители трябва да бъдат защитени от своите организации, но дали наистина е така. Ето защо, без публичност и яснота кой какво говори не желая да поема отговорност за написания Стратегически план. И да се прави внушение на хората, че тук се прави дискусия от тези, които трябва."

Още за нуждата от онлайн излъчване на заседанията на работната група, така че фермерите да следят какво наистина се случва, за неизвестността на този етап как ще се разпределя бюджетът на новата ОСП по страни членки и за липсата на дискусия за доброволното прилагане на таван на плащанията, вижте от разговора на Агри.БГ със Светлана Боянова във ВИДЕОТО.