Нередности в подготовката на Стратегическия план за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) видяха от Института за агростратегии и иновации. В момента от Министерството на земеделието събират становища по проект на идентифицирани потребности за изготвяне на документа.

Министерството откри потребностите на фермерите за новата ОСП

В тази връзка председателят на института Светлана Боянова коментира, че според нормативната база отговорният орган за изготвянето на Стратегическия план е тематична работна група, която е назначена на 26 февруари тази година от министъра на земеделието Десислава Танева. От тогава обаче тя не е свикана нито веднъж и не е провела нито едно заседание. Тематичната работна група е органът, който следва да идентифицира потребностите, на база на които ще изготви Националния стратегически план.

"За съжаление, не става ясно дали всъщност анализите, публикувани на сайта на министерството са одобрени и окончателни, което поставя под въпрос и изготвените идентифицирани потребности и като следствие не е ясно на какво правно основание се предвижда обществена консултация на потребности, които не са изготвени от легитимен да ги определя орган", обяснява Боянова.

Според нея е необходимо да се извърши допълнителна работа от авторите на изготвените идентифицирани нужди в рамките на тематичната работна група, след което да се предложи за обществено обсъждане.

Въпреки критиките си към подхода на МЗХГ, Боянова предлага становище във връзка с публикувания проект на идентифицирани потребности за изготвяне на Стратегическия план. Тя препоръчва да се вземат предвид и следните потребности:

По отношение на цифровизацията
  1. Изграждане и развиване на подходяща цифрова инфраструктура за комуникация и свързаност;
  2. Инвестиции за модернизация и технологии за прецизно земеделие;
  3. Развитие на цифрови мрежи и използване на програмни приложения в управлението на дейността и вземането на решения;
  4. Информираност, обучение и съветнически услуги за развиване на цифрови умения и квалификация;
  5. Научно-изследователска дейност и иновации, партньорство за обмен и трансфер на иновации, развиване на инфраструктура за експериментиране и достъп до нея;
  6. Развитие на цифровизацията на публичната администрация и административните услуги;
  7. Въвеждане на Blockchain технологията в сектор „Земеделие“;
  8. Smart Villages (Умни селища);
  9. Обработка, споделяне и защита на данните.
По отношение на Системата за знания и иновации в селското стопанство (AKIS)
  1. Точки 1, 2 и 4 от настоящия проект могат да бъдат обединени и да се оформят като една потребност: Засилване/укрепване на трансфера на знания и връзката между науката и практиката;
  2. Да бъде идентифицирана като отделна точка нуждата от укрепване на консултантски услуги в рамките на AKIS, като тук се посочи необходимостта от регулярно обновяване на знанията на съветниците.
По отношение на Стратегията „От фермата до трапезата“

Във връзка с производството на храна в документа липсват някои потребности (например намаляване на загубата и разхищението на храни), други са доста оскъдно описани (като стимулиране на биоикономиката и кръговата икономика), а трети са неадекватни. Затова следва дискусията по подготовка на Стратегическия план да се извършва паралелно с дискусията на Стратегията „От фермата до трапезата“, коментира Светлана Боянова. Тя предлага и редица идентифицирани потребности в настоящия проект, които да се преосмислят или заличат.

С цялото становище на Института относно Проект на идентифицирани потребности може да се запознаете ТУК, а крайният срок за обществено обсъждане е 22 юли.

 

Следете новите технологии в селското стопанство и на cap4us.agri.bg.