За пореден път получихме потвърждение на нашите сигнали, че македонско месо влиза в България и после става българско, както и доказателство затова колко занижен е контролът. Това каза за Агри.БГ Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА).

Най-после: Кампания 2023 г. може да стартира

Коментарът му е свързан със случай от вторник, 11 април, когато при проверка Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) възбрани 32 тона агнешко месо от Северна Македония, представяно за българско в кланица в Кърджалийско.

“За да влиза месо в кланица значи там има някакъв друг сценарий. От проверката на БАБХ са открити 32 тона месо, но въпросът е от колко внесени тона? Моята информация беше за около 50 тона. А те може дори и да са повече”, обясни Караколев.

Според него при подобен сценарий няма как да не е замесено и длъжностно лице в схемата, отговарящо за спазване на ветеринарно-санитарните мерки в обекта.

“Установени са 32 тона, а останалите 18-20 тона вече са “хвъркнали” като български. Съответно там е имало и компетентно лице, което е било тези печати. А то няма начин да не е знаело какво се случва”, добави Караколев.

От БАБХ уведомиха, че на оператора ще бъдат връчени два акта за установяване на административно нарушение, по отношение проследяемост на получените партиди и по отношение заблуждаваща информация за произхода на месото.  

“Имаш компрометирано месо и какви са наказанията? Два акта по 2 000 лева. Кого ще спреш с тези 4 000 лева? Трябва да има съвсем различни мерки, които при установяване на подобни практики и нарушения, да се затваря съответната кланица за поне 6 месеца. 

Ако това се беше случило в друга държава, досега да са конфискували месото, както се случва и с животните. Когато хванат животно без идентификация на пътя, то бива евтаназирано”, каза още той.

Според него именно заради недообмислено законодателство има проблем и с имитиращите продукти на пазара.

“Нямаме никакъв възпиращ, превативен ефект в нормативните актове. Липсата на законодателство насърчава всякакви подобни практики. 

Според мен държавата трябва да конфискува това месо. След това да направи нужните изследвания и да реши какво да прави с него - да го унищожи или пък да го даде на старчески домове, болнични заведения или други”, добави Караколев.

По думите му “БАБХ продължава да пази корпоративния интерес, но не и националния”.

“Но когато фермерът е хванат в нарушение, спират му субсидията за годината, търпи санкции, проверки и т.н. Това законодателство кого трябва да обслужва?”, пита съпредседателят на НОКА.

Той изтъкна и нещо друго.

“От друга страна този случай касае тежко и производителите, защото там, където има подобни практики - няма изкупуване на български агнета. За да се пласират тези 50 тона, това са близо 4 000 агнета или около 400 ферми, които са ощетени само от този конкретен случай. А представете си покрай него колко други още може би има”, добави Караколев.

Относно веригите съпредседателят на НОКА коментира:

“Нека вегирите, които все казват, че мислят за българския потребител и са много принципни, да върнат месото там, откъдето са го взели и да спрат да работят с този доставчик, защото това е заблуда. Потребителят, който си е купил това месо, той не е искал да си вземе македонско, а българско агнешко. Това е големият проблем”, заключи Симеон Караколев.