Отново засягаме темата за националния план за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ) не за друго, а за да покажем една друга гледна точка. Напоследък секторът стана изключително чувствителен на тази тема и дори открития допълнителен бюджет от 170 млн. лева, които бяха посипани като прах в очите на земеделците, не успяха да повдигнат настроението.

Важните срокове през август

Опасността от това страната ни да остане без пари за земеделие по Плана обаче е напълно резонна, ако експертите ни не се активизират и не предложат краен вариант на мерките за селскостопански дейности.

“Последно представения ПВУ изобщо не ни устройва. Според мен това е една дълбоко замислена схема за изсмукване на предложените пари от сектор земеделие и прехвърлянето им към други сектори. В тази схема участват екологични организации и колеги от чувствителните сектори”, коментира пред Агри.БГ Костадин Костадинов - председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Към момента заложените пари за земеделие по Механизма за възстановяване и устойчивост са 247 млн. лв. и то за „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство”. Тук обаче не бива да оставаме с илюзията, че това са чисти пари, а напротив - 125 млн. лв. Е истинската сума, заложена от Плана, тъй като останалите са самоучастие.

Във вторник стана ясно, че са намерени допълнителни 170 млн. лв., които обаче все още не е ясно за какво точно ще отидат. 

“Този допълнителен бюджет ще бъде насочен за горски дейности и биологично земеделие, като тук имам предвид, че отново ще броим кукумявки, гущери, жаби и какво ли още не”, посочи Костадинов пред Агри.БГ. 

Всъщност за нас по-интересният въпрос е защо спряганите близо 850 млн. лв. по Плана, заложени за напояване, бяха спрени. От служебния вицепремиер Атанас Пеканов стана ясно, че ЕК е стопирала проекта ни, заради проблеми. Никой обаче не уточни какви са те и защо напояването не може да се преразгледа и оправи, а вместо това се реже из основи от националния план.

Именно затова Агри.БГ изпрати официално запитване до ЕК. Попитахме ги дали комуникацията между Комисията и земеделското министерство е реална, както и кои са бележките и препоръките към драфта на плана ни. А също, защо според ЕК така заложените вече бивши критерии за напояване не са в симбиоза с вижданията на Комисията.

Оттам говорителят на ЕК по въпросите за земеделието Мириам Гарсия Ферер коментира за Агри.БГ следното:

„Към момента България все още не е внесла окончателна версия на своя национален план за възстановяване и устойчивост. Европейската комисия е получила само актуализиран проект на българския план. Ето защо, все още не сме на етап официална оценка и не можем да се ангажираме с текущи коментари по отделни елементи от плана. Ще продължим да работим усилено с българските власти, за да им помогнем да изготвят висококачествен план”.

Отговорът обаче далеч не ни устрои, затова решихме да попитаме и земеделците. Председателят на НАЗ успя да ни просветли и тук.

“ПВУ беше съборен заради негативни публикации в пресата, по отношение на напоителни системи и заради жалба от WWF и от Зелени закони, с вътрешна подкрепа на зам.-министър Георги Събев и подкрепа му са нашите чувствителни сектори, които за да вземат някой лев субсидия отгоре, провалиха инвестиция за 850 млн. лв.

Жалбите са подадени точно по време на събирането на Албена Симеонова с чувствителните сектори вече като депутат. Оттам нататък започна да се изисква оценка за въздействието на околната среда. Това е цялостна оценка, която е нужна само за напоителни системи. Имайте предвид, че за строежите на магистралите и мостовите съоръжения не се изисква такава оценка. 

Накратко тези 170 млн. лв. са прах в очите на сектора. Първите 125 млн. лв, които не са самоучастие, дори не знам дали ще минат през ЕК. Ако те не бъдат защитени ще останат само и единствено тези 170 млн. лв., които са за горски дейности и био.

По-лошото е, че в момента положението е следното -  всички други сектори чакат сектор земеделие за Плана. А бързането е заради това, че има оптимални срокове, в които ЕК разглежда плановете. 

Става въпрос за 13%, които трябва да получим като аванс в края на годината или в началото на другата. За да ги получим обаче, до края на септември трябва да сме подали ПВУ, който 2 месеца се разглежда от ЕК. Тоест ще бъде одобрен през декември и ще можем да получим тези средства през януари 2022 г.

Ако това обаче не се случи, средствата ще бъдат забавени във времето, а знаете какво се случва, когато държавата е в подобно положение. Притеснява ме факта, че точно заради това страната ни ще подаде ПВУ, който е готов освен в частта за земеделие, и по този начин нашият сектор ще остане без средства”, коментира Костадинов.

По думите му изгубените над 400 млн. лв. по Плана са прехвърлени от сектор земеделие към Министерство на енергетиката за декарбонизация, за ВЕИ, за фотоволтаици, за саниране на сгради и за стартъпи.

Костадинов припомни, че без напояване обвързаната подкрепа като мярка не може да съществува в следващия програмен период на страната ни.