Зеленчукопроизводството е сред най-силно засегнатите и пострадали земеделски сектори от икономическите и политическите промени през последните 30 години в нашата страна.

Запазват схемите за обвързана подкрепа за плодовете и зеленчуците

Това е един от изводите в секторния анализ, подготвен от Института по аграрна икономика към Селскостопанската академия. 

Проучването е отразено в доклада „Анализ на състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост“ (SWOT анализ), който земеделското министерство публикува за обсъждане на сайта си. 

„Зеленчукопроизводството в страната традиционно е формирало около 15% от брутната селскостопанска продукция преди 1989 г.“, отбелязват икономистите.

Реформите и пазарната трансформация на селското стопанство намаляват ролята на сектора. През 2003 г. неговият дял от общата селскостопанска продукция е 19%, а десет години по-късно пада на едва 3,4%.

Физическите обеми български зеленчуци намаляват за 25 години около 2,5 пъти – от около 1 млн. тона годишно в средата на 90-те години на близо 700 хил. тона между 2000 г. и 2010 г. и 450 хил. тона след 2010 г.

Спадът на производството се дължи главно на влошените показатели на откритите площи. 

„Основните култури, които са застъпени в полското градинарство по отношение на площите са: картофи, домати, пипер, лук-кромид“, посочват анализаторите.

Те обръщат внимание е на тенденцията през последните години да се отглеждат повече дини и пъпеши. През 2017 г. те са заемали 38% от общата площ в зеленчукопроизводството, като на тях са се падали 72% от произведените количества в сектора.

Икономистите правят сравнение на площите, заети със зеленчуци през 2017 г. - последната, за която има утвърдени статистически данни, и 2007 г., която е взета за базисна.

През този период площите със зеле се увеличават с 58%, с дини и пъпеши – с 44%, с краставици и корнишони – със 17%, и с кромид лук – с 13%.

Намаляват площите с картофи – на 38%, с ягоди – на 56%, със сладък пипер – на 66%, и с полски домати – на 77%.

„Средните добиви от зеленчукопроизводството в България са сравнително ниски – около два пъти спрямо добивите в развитите европейски държави. Основната причина за това е разпокъсаното и сравнително дребно производство, неспособно да постигне по-висока производителност, проблеми с напояването, липсата на съвременна техника“, обобщават анализаторите.

Те подчертават, че зеленчукопроизводството е един от уязвимите сектори в земеделието у нас.

Основните проблеми в него са свързани с пазарната реализация на продукцията, конкурентния натиск отвън, преобладаващия дял на малките стопанства, трудностите с напояването и недостатъчната политика за намаляване на рисковете. Като недостатъчна се определя и подкрепата за фермерите в сектора.

Причините за осезаемото свиване на зеленчукопроизводството са комплексни.

Сред тях анализаторите посочват намаляване на броя на стопанствата и на заетите площи. На много места е разрушена мрежата за напояване. Производството на открито е силно зависимо от метеорологичните условия.

Голяма е конкуренцията от вносните зеленчуци, като в същото време подпомагането от страна на държавата е ниско.

„Брутната продукция заради ниската възвръщаемост се свива рязко след 2007 г., като дъното е достигнато през 2011 г. Това е съпроводено със значително редуциране на занимаващите се със зеленчукопроизводство“, отчита анализът.

Браншът става през последните години слабо печеливш, като в същото време зеленчукопроизводството е свързано с поемането на големи рискове и изисква интензивни капиталовложения, а това накрая може да доведе и до съществени загуби.

Стопанствата, които отглеждат зеленчуци в оранжерии, са 2 790 броя. От тях обаче едва 900-1000 реално прибират реколта, показват данни от последните години. 

„Останалите или не го правят, или го вършат в незначителна степен, което се дължи предимно на икономически, пазарни слабости и трудности при намирането на работна сила и заради преобладаване на рисковете над евентуалните ползи“, отбелязват икономистите.

Анализът е част от подготовката на бъдещия национален стратегически план на България за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2021-2027 г. Министерството призова фермерите да дадат мнения за „моментната снимка" на сектора, описана в доклада.