Сеитбата на пшеницата започна при 20-30% от стопанствата в нашия край, а някои колеги решиха да изчакат, съобщи за Агри.БГ зърнопроизводителят от Бургаско и зам.-председател на НАЗ Илия Проданов.

Области рекордьори по добиви от пшеница (КАРТА)

Стопанинът приключва сеитбата си до петък, понеже се очаква дъжд, но споделя, че негови колеги са предпочели да сеят след валежите и определения срок. В бранша сериозно се говори, че тенденцията към засушаване ще променя за в бъдеще оптималните срокове за сеитба. Идеята за по-късно засяване на есенниците е да се отложи вегетацията на растенията за по-хладния период, както и да се избегнат нападения от вредители при по-високи температури. Потомственият зърнопроизводител обаче не е съвсем съгласен с тези твърдения.

„Ситуацията е много различна, защото никой не знае какво ще се случи през ноември. По принцип при нас срокът за сеитба на пшеница винаги е от 25 септември до 10-15 октомври. Тази година наблюдавам, че голяма част от колегите решиха да сеят след този срок. Изместват го с 20 дни напред. Дали това ще се окаже правилен ход, или не, ще си говорим другото лято.“

Зависи колко валеж ще падне. Ако е голямо количество, то ще влоши качеството на сеитбата след това. Зависи и от това, кога ще дойде зимата. В момента само гадаем, разсъждава Проданов.

Някои експерти, препоръчващи по-късна сеитба, се надяват, че последващото стимулиране на пшеницата ще компенсира забавянето, но Илия Проданов предпочита да не нарушава естественото развитие на културата. Според него допълнителното подхранване също няма да е ефикасно при неблагоприятни климатични условия.

Илия Проданов: „Затова гледам да сея рано, за да мога да имам една добре развита пшеница, когато дойде зимата. Да е добре братила, да е вкоренена и да няма нужда от допълнително стимулиране, за да се развива. Някои от колегите, които ще сеят по-късно, може и да изпитат нужда от допълнителна стимулация, да я подхранят, за да може да развие повече листа, да брати. 

Колкото и да я стимулираш една пшеница обаче, ако няма оптимална температура, тя няма да се развие.

Зърнопроизводителят отчита, че сушата тази година наистина е била осезаема и че има нужда от една истинска зима, не само за зимуването на посевите, а и за водата в язовирите. Въпреки това обаче той не намира основание да сменя методиката си, защото е имало и по-лоши години. 

Илия Проданов: „Лично аз не промених концепцията на земеделието си тази година. Реших да действам по добре прилагания вече начин. Ще видим каква ще е годината. Дано природата е благосклонна. Може би, ако годината се повтори, ще направя някакви корекции в мероприятията, но нека да видим. 

Не съм много съгласен с все по-известното твърдение за изменението на климата. През 2010 г. при нас беше много сухо. В момента сея и се радвам на това, което се случва – обработката е хубава, сеитбата става качествена. Тогава беше толкова суха, че въобще не можехме да зарием семето.

Всички бяхме решили да изчакаме валежите, за да не трошим техниката и после да сеем. Като започнаха обаче едни валежи, 20 дни не спряха, паднаха около 350 литра. Това, което се зася по-късно, почти нищо не се ожъна. Така излиза, че тази година не е прецедент, дори не е чак толкова суха, колкото е била примерно 2007 г. или 1994 г. И тогава е имало цикъл от по 4-5 години суша.