Средните добиви от пшеница за страната по данни на земеделското министерство са 394 кг/дка и са най-ниските за периода 2015 – 2020 г. Това се посочва в Доклад за ефекта от въздействието на основните агрометеорологични фактори върху развитието и добивите на основните полски култури в страната през 2019/2020 г. 

Вижте добивите на пшеница в най-пострадалите области (КАРТА)

На фона на плачевното положение най-вече в Североизточна и Югоизточна България, има обаче 10 области, където средните добиви през 2020 г. превишават тези за последните 5 години. Увеличението варира от 68% за област Кърджали до 13% за област Ловеч. Останалите, които могат да се похвалят с по-добра реколта от преди, са Хасково, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София – област, Монтана, Видин и Габрово.

Оказва се, че най-плодородна тази година е била земята във Видинско, където стопаните са жънали средно по 573 кг/дка. Спрямо последните 5 години този добив е с 21% нагоре.

Плътно след тях в класацията са монтанските зърнопроизводители, които са отчели 568 кг/дка. Спрямо периода между 2015 и 2020 г. увеличението е с 19%.

Петстотин килограма от декар са прехвърлили и техните колеги от област Ловеч. Резултатът им е 522 кг/дка, като ръстът за разглеждания 5-годишен период е 13%.

След това в класацията по най-голям среден добив от пшеница се нареждат последователно областите Габрово (495 кг/дка), Стара Загора (489 кг/дка), Пловдив (469 кг/дка), Пазарджик (445), Хасково (425 кг/дка), Кърджали (403 кг/дка), София – област (391 кг/дка).

Агри.БГ вече писа за областите, които по ирония на съдбата отново са 10, където са получени значително по-ниски добиви за последните пет години. Спадът варира от 68% за област Добрич до 15% за област Разград. Останалите са Варна, Бургас, Сливен, Ямбол, Шумен, Търговище, Силистра и Русе. 

В останалите 7 области на страната (Благоевград, Кюстендил, Перник, София – град, Враца, Плевен и Велико Търново) добивите са в рамките на минус 6 % до плюс 3 % за последните 5 години.

В доклада е включен и анализ на валежите и температурите по области и месеци, които са нагледно показани и как се разпределят върху картата на страната.  

В заключение анализаторите твърдят, че фактори за по-ниския среден добив за страната тази година са:

•    крайно недостатъчно валежи през есенно-зимния период и задълбочаваща се суша до навлизане на културите в стопанска зрелост;
•    високи средни дневни и абсолютни максимални температури през зимните месеци;
•    възвратни мразове при настъпване на фаза вретенене;
•    интензивни количества валежи във восъчна зрелост. 

Едва с едно изречение е вмъкнато заключението, че картината е усложнена и от взаимодействия с технологични решения и сортов състав. Още преди няколко месеца учени от Добруджа повдигнаха именно този въпрос за неподходящите и ненавременни агромероприятия на стопаните, както и за несъобразената с района селекция. 

В доклада са представени и таблици за продуктивността от българските сортове обикновена пшеница, селектирани в Генерал Тошево и Садово и оценена в различни локации на страната.

Сортът рекордьор е Мургавец, който в Пловдивско е показал добив от 867 кг/дка. Следват Боряна с 810 кг/дка и Надита със 784 кг/дка пак в същия район.