Вълнениеята около евентуалното създаване на браншова аграрна камара тези дни са много. 

Инициатива за среща по темата предприеха Кирил Вътев и акад. Атанас Атанасов, основател на и директор на Съвместен геномен център към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. 

На срещата, която се проведе в София, бяха поканени всички организации в сектора, както разказа Кирил Вътев пред Агри.БГ 

Не всички обаче дойдоха. Не е ясно дали защото не са разбрали, или просто нямат интерес. 

След изказвания от страна на присъстващи представители на бранша, сред които имаше и преработватели, стана ясно, че темата е важно, но ще бъде трудно. 

“Дали ще се срещаме пак или не, не е сигурно. Всичко зависи от интереса, който ще се породи”, каза за Агри.БГ зам.-председеталят на Националната асоциация на зърнопроизродителите (НАЗ) Илия Проданов. Той и колегата му от асоциацията Георги Радев бяха едни от присъстващите на срещата. 

“Ние сме много “За” създаване на браншова камара, но с ясни критерии за представителност на организациите. Което означава, че най-добрият вариант е да излезе закона за браншовите организации. 

Всеки сектор да бъде представен от една браншова асоциация, да седнем на една маса, за да може да има първо равнопоставеност на секторите, а второ - ясното за това как ще работи тази камара, защото в момента при това разпределение - 80-90 асоциации, е немислимо да намерим правилен режим на работа на тази камара”, обясни Проданов. 

Срещата не беше посетена от всички тези близо сто организации, но според Проданов “всеки здравомислещ сектор има интерес от такова нещо”. 

“Много по-лесно е предварително да си изчистим помежду си нещата и принципът “Разделяй и владей” откъм властта няма да работи вече. Ние ще станем много по-обединени, много по-лесно ще постигаме целите си, ще сме много по-борбени, на международно ниво ще бъдем по-представени”, каза зърнопроизводителят. 

От много време представители на НАЗ говорят и работят в тази посока. 
“Ако всички сектори бяха успели досега да направят по една единна структура, щяхме да седнем на една маса и да сме се разбрали за 15 минути”, каза Проданов.

Според него най-голямо затруднение би дошъло заради пчеларските организации, защото те са най-многобройни и ще е хубаво, ако успеят да се обединят в една.

“Всеки бранш първо трябва да си нареди задния двор и тогава ще можем да се разберем. Няма как. Нашата асоциация, за да бъде единна, жертва постоянно и его, и няма как в една структура вътре да няма разногласия  - различни райони на страната, различни начини на земеделие, различни големини на стопанствата. Нормално е, но винаги стигаме до едно общо мнение. Всеки бранш трябва да стигне до това”, смята Проданов.

“Ако не стане така, ще стане по пътя на закона. Ние сме оптимисти за него и ако този закон мине, това ще бъде най-добрият вариант”, добави зърнопроизводителят. 

Вижте още: 
Земеделската камара в Чехия - как работи?

Земеделската камара в Унгария - как работи?

Горещият картоф в агросектора: Закон за браншовите организации

Все пак присъстващите на срещата за камарата стигнаха до решение до края на февруари, всеки един, който има интерес да участва в създаването на тази организация, да излъчи двама представители, които да са се запознали с идеите. 

“Ще се съберем евентуално в началото на март и тогава да говорим отново”, обобщи Илия Проданов.

Дотогава пък е възможно и дългоочакваният закон да се появи на бял свят и да влезе в Парламента за гласуване, както обеща служебният министър на земеделието Явор Гечев наскоро. 

Ако институциите и браншът вървят успоредно по този път, е напълно възможно България най-сетне да стигне до това земеделско обединение и срамният факт, че сме единствената държава без представителство в Copa Cogeca, да остане в историята. 

В ръцете на бранша е решението, но дали има воля и желание за преглъщане на егото за това, е друг въпрос.