Законът за браншовите организации и създаването на земеделска камара в България макар и не толкова видно, продължава да бъде на дневен ред в страната. Проучване на Фермер.БГ показа, че никой не знае какво означава браншова организация.
 
 
По темата разговаряме и с Зденек Яндейсек, председател на селскостопанската камара в Чехия.
 
“Аграрната камара на Чехия съществува от 25 години. Тя обединява 75% от субектите в земеделието на страната - не само растениевъдите, но и другите отрасли – животновъдството, специалните земеделски производство, преработватели и представители на горското стопанство. 
 
 

Структура

 
Камарата ни е много мощна. Седалището ни е в Прага. Освен това имаме 64 окръга, които имат централи, които пък комуникират директно със седалището”, обясни Яндейсек в интервю за Фермер.БГ.
 
В структурата й са президент, вицепрезидентите, надзорен съвет от 11 души и УС, който се състои от 29 души. Селскостопанската камара има и изпълнителен орган, който се състои от 9 души и е позициониран в Прага.
 
По думите му всички фермери, членове на камарата, получават непрекъсната обратна връзка затова какво се случва на европейско ниво, ситуацията на национално ниво, както и дейностите на камарата с различни институции.
 
“Участието в камарата не е задължително. В последно време обаче клоним към мнението, че ако не задължително членство, поне трябва да въведем задължителна регистрация за всички земеделски стопани. Не искаме да ограничаваме свободната воля на един или друг земеделец, но това е много важно.
 
Всички ние искаме нашият глас в страната и на европейско ниво да се чува. Това и сега е така, но е нужно и да е обединен. В момента има 2-3 по-малки организации и когато нещо не им харесва или не ги устройва, те сигнализират веднага в ЕС. Тогава ЕС може да вземе под внимание тяхното мнение, което обаче да не е в интерес на много други. Затова ни е необходимо общо мнение. Много по-добре е в рамките на една камара да се дебатират нещата и след това да излезем с едно общо мнение”, смята браншовикът.
 

 

Членски внос

 

 
Всяка година размера на членския внос се коментира в парламента.
 
“Вноската е около 0,32 евро цента на хектар, според големината на стопанството. Таксите отиват директно в седалището. Но трябва да имате предвид, че цената зависи и от активността на фермерите”, обясни Яндейсек.
 
Централната аграрна камара получава средства и от държавната хазна за определени дейности. Бюджетът е минимум 2 млн. евро. Това веднага подбужда въпроса до каква степен камарата е зависима от това държавно финансиране? 
 
“Не ни дават парите за изпълнение на някаква дейност, а за неща, които ние правим за тях. Плащат ни за изследвания, анализи. Имаме и изготвен списък какви са дейностите, които можем да изпълним и съответно каква е сумата затова. Това не е зависимост от държавата”, категоричен е председателят на камарата.
 
В България много от асоциациите и търговците изразиха притеснение, че ако се създаде една обща камара – мнозинството в нея ще упражнява натиск върху другите членове и няма да се постига желания ефект.
 
“Не смятам, че това е причина да не създадете камара и дори не мисля, че има резон в това. Ние имаме както големи браншови организации, така и малки. Най-голямото предимство е, че ние имаме много добра комуникация със земеделското министерство, с правителството. Ние сме и консултанти по много въпроси. Когато нещата вървят, всичко е наред. Когато обаче не вървят, ние имаме силата да влияем на министерството, да приемат някои наши изисквания. Изказваме мнение и по въпроса за помощите, които получаваме и как да бъдат употребени. В крайна сметка министерството решава, но все пак ние оказваме натиск и това помага на всички”, каза Яндейсек.