Най-голямата грешка ще бъде, ако някой си повярва, че от аграрна браншова камара трябва да стане политическа партия. Ние не откриваме топлата вода. Всички държави около нас, а и в Европа имат своите браншови камари. Това каза Кирил Вътев, член на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България за Агри.БГ.

Гласувайте: Какво ще доведе до по-голяма прозрачност при разпределяне на бюджетите по сектори?

На 6 декември, Никулден, предстои опит за учредяване на нова браншова камара в земеделието. Тя ще носи името Българска аграрна камара. Идеята за нейното основаване идва именно от Кирил Вътев и академик Атанас Атанасов.

Какви са техните идеи и защо точно сега се реши създаването на подобна структура в сектора, Кирил Вътев коментира в интервю за Агри.БГ.

Г-н Вътев, в последно време наблюдаваме едно интензивно учредяване на какви ли не аграрни камари, обединяващи части от земеделския сектор - животновъдна камара, камара за плодове и зеленчуци. На път сме да достигнем момент, в който организациите и асоциациите у нас ще станат повече от фермерите.

Откъде дойде идеята за създаването на браншова камара и защо точно сега, след като все още нямаме критерии за представителност и дори Закон за браншовите организации?

Ако прочетете внимателно структурата на камарата ще видите, че има място за всички, но те трябва да бъдат подредени и да си взаимодействат ефективно в една браншова камара.

В случая Закона за браншовите организации до момента винаги е размиван. Знаете и че такъв закон към момента няма. Такива законопроекти в България има от 1992 г. Точно оттогава са първите три. 

Служебният министър Явор Гечев даде заявка, че такъв ще бъде внесен към Народното събрание. Не е ли по-логично да изчакаме това развитие на обстоятелствата?

Знаете ли колко закони са внасяни досега? Над десет и нито един не е стигал до комисия, тук не говорим за пленарна зала. Нито един не е отварян на комисия по земеделие. Аз затова съм скептичен, че и сега няма да стане. Но, ако стане, това ще е много хубаво, защото има много добре работещи асоциации. Има обаче и такива с по един човек или двама и зад тях няма никой. Но всички се бият като национално представителни, а тя България е една. Колко национално представени организации трябва да има в един бранш при положение, че държавата е една? Но да, както е и в нашето предложение, те могат да се структурират общински, областни, регионални структури.

Именно това притеснява голяма част от сектора. Повечето искат браншовите организации да имат представителност - нещото, което е залегнало в този законопроект са именно критериите за представителност. Възможно ли е една такава структура всъщност да работи без подобни критерии?

От 20 години се боря за приемането на Закон за браншовите организации. Такъв до момента никога не е внасян на комисия, както казах. Всички се молим на политиците да ни го направят, а те или не разбират, или са незаинтересовани. Резултатът обаче винаги е един и същ, независимо от това кой фактор доминира. Никъде по света такива организации не са създадени от политици и от държавната администрация. Навсякъде хората се самоорганизират, след това добиват тежест, стават фактор и започва да им се чува гласа. 

Вижте документа: Българска аграрна камара (БАК) - визия и цели

Вижте документа: Дневен ред за първа среща за организиране на инициативен комитет - БАК

Към момента на срещи с министъра започва едно каране, взаимно отричане, което не дава нищо градивно и полезно. Редно е дадените въпроси да се обсъдят по-рано и когато се прави среща за поставяне на някакъв проблем, той да е обсъден преди това, да е приет от всички, да има взето решение и то да се поднесе ясно, точно и много категорично и аргументирано. 

След поканата до една част от сектора някои Ваши колеги се обидиха, че не са поканени, други път се зачудиха как са попаднали в инициативния комитет на камара, която не е учредена все още. Бихте ли разяснили.

Това е една моя голяма грешка, че този списък с хора остана. Това беше работен списък, за да не пропусна някого, но съответно когато изпращах другите неща, пропуснах да го изтрия. Де факто в момента няма никакъв инициативен комитет. Това е една първа стъпка за организирането му, защото такъв няма. 

Коректно е да се поканят всички браншови организации, да си излъчат техни представители в инициативния комитет, който ще има задачата да подготви всички документи и организацията по същинското учредяването. 

Този списък създаде такава суматоха, че дадени хора не са поканени, а не е така - всички са поканени. Ако някой липсва, то е неволно, защото няма как един човек да свърши тази работа. 

Кирил Вътев: Не е сериозно един човек да каже това е инициативният комитет. 

Освен това вече чух какви ли не фантазии на хора, които без информация творят. Дори Ваши колеги пуснаха един изключително некоректен материал. 

Има много предразсъдъци, а всъщност инициативата идва от мен и от академик Атанас Атанасов на база на неговата стратегия. Това са текстове за размисъл. Няма решение, защото не е имало кой да го вземе. Това са предложения, които сме събирали от най-различни съществуващи камари и това как те функционират.

България е единствената страна, която няма такава камара. Турция има от 1881 г. Румъния от 2011 г. Унгария от 2013 г. Гърция също има камара. 

Ние не сме изостанали, ние безобразно сме закъснели. Въпросът е колко от браншовете в България осъзнават необходимостта от такава камара, защото тя е безценна, тъй като координира всички помежду им. А не като отидем при министъра, пред политически фигури или на пресконференция, да започваме се караме и разправяме.

Да, спорове ще има винаги, както и е имало, но е важно те да се решават помежду си и да се намират компромисните решения. Има прекалено много синергия, която не се използва. Моето лично мнение е, че в инициативния комитет или в по-нататъшното ръководство на камарата, дай Боже, трябва да влязат млади хора, които са високообразовани и интелигенти, каквито има в абсолютно всички браншове.

Освен това е много важно от полето до масата всички да участват, защото аграрна камара не означава само селскостопанска камара, а означава и преработвателна промишленост, т.е хранително-вкусова промишленост.

Какви са Вашите очаквания?

С повече осъзнаване и с по-малко его при всички случаи ще успеем. Има дълъг път, според мен, и сериозни разговори за убеждаване на много хора.

Големият ни проблем, който трябва да разберем е, че ние се конкурираме с толкова добре структурирани структури от всички страни около нас и в цяла Европа, с такива мощни кооперативи, какъвто България няма нито един и се чудим защо последни научаваме за нещата от решенията на ЕП или на ЕК. Ние не участваме, защото не можем да се легитимираме в европейските аналогични неправителствени структури, които всъщност вземат истинските решения и после ЕП и ЕК ги одобрява.

Ние не участваме нито в Copa Cogeca, нито в SCAR. Да, в Европейската асоциация по животновъдни науки (EAAP), благодарение на Бойко Синапов, участваме от 2017 година, но той видял, че е европейска асоциация и се е метнал. Но то там е за учени. Там се разработват и мерките за хуманно отношение и системи за хранене и т.н.  Когато дойде председателят на EAP Андреа Росати у нас, стана ясно, че ние в тази асоциация членуваме, но не участваме. Там трябва да участват учените от животновъдните науки. 

Няма как и да не Ви попитам това учредяване на подобна камара обвързано ли е по някакъв начин политически? Имате ли някакви политически амбиции?

Най-голямата грешка ще бъде, ако някой си повярва, че от такава организация трябва да стане политическа партия. България е имала българска земеделска партия. Тя и сега си има своето ехо в политическия сектор и до колкото аз знам ние сме единствената държава с такава партия. Всички други държави имат аграрни камари. Те нямат работа в политическия спектър, защото автоматически стават спектър и на другите партии.

Ако погледнете отново внимателно в структурата, там имаме едни идеи политически фигури да участват в работата на областните, общинските, регионалните структури и на националната камара, но не и тя да бъде политически субект. Смисълът е да привлечем всички да работят за каузата на аграрния сектор - селскостопански продукти и тяхната преработка до крайни храни.

В този смисъл, моето категорично мнение е, че не бива никой да се подлъгва и да тръгва да прави партия. Да, вярно е, че в България е сбъркан изцяло политическия модел и това е най-наложелия се бизнес за бързи печалби, но това са некоректни пари, това не са почтени пари. Почтените пари се изкарват с работа, с производство, с умения, с талант.