Нов закон за съхранение и търговия със зърно и неговата проследимост разработват управляващите. Мотивите за разработването му, според Националната служба по зърното и фуражите (НСЗФ) към МЗХ цели изграждане на прозрачна и ефективна пазарна инфраструктура на движението на зърното; ефективно функциониране на системата за контрол; създаване на оптимални условия за съхранение на произведеното зърно; създаване условия за стабилен и прозрачен зърнен пазар в страната и други.

Във връзка с изготвения към момента законопроект, от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) считат, че не е изяснена в достатъчна степен нуждата от изработването и приемането на нов закон, регламентиращ въпросните обществени отношения.

От АЗПБ не са съгласни с част от посочените предложения в закона.

Например в закона е посочено, че се предвижда да се въведе еднократна такса при първата търговска сделка от зърнопроизводителя в размер на 0.50 лв/т, която да се заплаща от търговеца. Предвижда се набраните средства от тази такса да се разходват за: информационно осигуряване и обслужване на сектора – ежемесечно издаване на бюлетин за състоянието на зърнения пазар в страната, черноморския регион, европейския и световен пазар на зърното; промоционални услуги за зърнопроизводителите, съхранителите и търговците на зърно при извършване на анализи; ежегодно окачествяване на реколтата от пшеница и царевица и предоставяне на получените резултати; подпомагане на браншовите организации от сектора и повишаване финансовата стабилност на ГФ.

В становище на АЗПБ, изпратено до Фермер.БГ се посочва, че този текст трябва да отпадне. Според тях таксата не е еднократна, при положение, че се събира за всяка търговска сделка. Събирането на подобна такса ще рефлектира негативно върху пазарната цена на зърното. Освен това таксата не е защитена от гледна точка на това за какво ще се разходват средствата, събрани от тези такси. От АЗПБ настояват да отпаднат и текстовете, според които 10% от преизпълнението на набраните средства, заложени в годишния бюджет се внасят в Гаранционен фонд „Зърно”, а 5% от преизпълнението на набраните средства, се предоставят на браншовите организации от зърнения сектор, разпределени по равно. Според АЗПБ изобщо не е ясна структурата и функцията на т.нар. Гаранционен фонд „Зърно”, а още по-неясно е какви са задълженията на браншовите организации от зърнения сектор срещу получаването на средствата от тази такса.

Що се отнася до съхранението на зърно от земеделски производители на зърно, в закона се посочва следното изискване, с което АЗПБ не е съгласна: зърнохранилище с капацитет над 3000 т да разполага с оборудвана лаборатория за окачествяване на зърното. От Асоциацията предлагат такава лаборатория да се прилага за зърнохранилища над 6 000 т, тъй като не е обосновано производител с 6 000 дка (който ще изкара например 3 000 т) да се обременява с допълнителни разходи по създаването на лаборатория.

Според АЗПБ от Закона трябва да отпадне и чл. 57, според който зърнопроизводителите, кандидатстващи по одобрените схеми за национални доплащания, трябва да представят в ДФЗ – РА и документ, издаден от НСЗФ, удостоверяващ редовно и коректно изпълнение на задълженията по този закон от страна на съответния зърнопроизводител.


Проектозакона за съхранение и търговия със зърно и неговата проследимост можете да видите тук, както и в download центъра на Фермер.БГ

Становището на АЗПБ можете да изтеглите от тук, както и от download центъра на Фермер.БГ.